Фиктивни пациенти, неверни диагнози: как се източва НЗОК?

Продължават действията на разследващите по случая с предполагаема схема за източване на средства от Националната здравноосигурителна каса чрез фиктивни хоспитализации в УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив. 

Вчера икономическа полиция влезе в две отделения на лечебното заведение, бяха извършени претърсвания и разпити, а лекари бяха задържани. Очаква се да стане ясно дали на някого от тях ще бъдат повдигнати обвинения.

Темата коментира по медицинско право Мария Петрова. По думите ѝ, ако действително става въпрос за фиктивни хоспитализации, механизмът може да включва различни практики – от отчитане на пациент, който изобщо не е бил в болницата, до оформяне на документи за хоспитализация при извършен само преглед или изследване.

„Това, което обществото нарича източване на здравната каса, по смисъла на наказателното право е документна измама, защото някой съставя или ползва документ с невярно съдържание, за да набави на себе си или на болницата някаква облага“, обясни Петрова.

Според нея подобна схема трудно би могла да бъде осъществена единствено от началник на клиника или отделение. Тя допуска, че за отчитането на фиктивни пътеки и хоспитализации би било необходимо участието на повече хора.

Петрова посочи и друг възможен механизъм – пациентът действително да е посетил лечебното заведение, но вместо за хоспитализация да е дошъл за рутинен преглед или изследване. Впоследствие обаче по документи да бъде отчетен като хоспитализиран, за да получи болницата средства за дейност, която не е извършена.

По думите ѝ съществува и практика на свръхдиагностициране, при която на пациент се поставя диагноза или се назначава лечение, от които той реално не се нуждае, за да бъде отчетена по-скъпа клинична пътека. Петрова обаче подчерта, че механизмите са различни и тепърва трябва да стане ясно какво конкретно е установило разследването и какво може да бъде доказано.

Тя постави въпроси и за периода, в който се предполага, че са извършвани нарушенията – около четири години. Според Петрова, ако действително се разследва толкова продължителен период, трябва да бъдат събрани достатъчно доказателства и да бъдат проверени действията на всички лица, имащи отношение към схемата.
Адвокатът призова и пациентите да бъдат по-активни и редовно да проверяват електронните си здравни досиета. Така те могат да установят дали са им били отчетени хоспитализации, изследвания или други медицински дейности, които реално не са извършвани.

„Хубаво е пациентите да са активни, но не са тези, които ще контролират системата. Тук трябва да се намеси държавата“, заяви Петрова.

Според нея основният проблем е в недостатъчния и неефективен контрол. Тя посочи като фактори и големия брой лечебни заведения, неясните механизми за сключване на договори с НЗОК и дисбаланса между публичното и частното здравеопазване.
Петрова коментира още, че особено уязвими са пациентите с хронични заболявания, които години наред са зависими от определени специалисти. Като пример тя посочи ревматологията, където броят на специалистите е ограничен, а пациентите често изграждат дългогодишна връзка с лекуващите ги лекари.

По думите ѝ, ако нарушенията бъдат доказани, трябва да последват действия от страна на държавата и здравните институции. Тя изрази и опасение разследването да не приключи с „много шум за нищо“.

„Всеки един от нас като здравноосигурен ще бъде ощетен“, каза Мария Петрова, като подчерта, че става въпрос за средства, които гражданите внасят за своето бъдещо лечение. Според нея ефективният контрол е ключов, за да се гарантира, че тези средства се разходват по предназначение.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.