Антидепресанти или кукуряк за меланхолия

Никое друго заболяване не е причина за толкова много отсъствия от работа в Германия, колкото депресиите, съобщи DW.

За удържане на нещата под контрол съществуват много средства и методи, но отношението не към всички е безкритично.

"Страхове и ужаси през нощта и през деня, безсъница, грешни стъпки, заблуди, неоправдани грижи, недостатъчно разбиране на фактическото положение и действия, противни на привичките - всичко това ни сполетява откъм мозъка, когато той не е здрав, а е по-топъл или по-студен, по-влажен или по-сух от нормалното" - пише гръцкият лекар Хипократ в пети век преди Христа.

Той определя меланхолията като студена и суха, предизвикана от прекомерно количество черна жлъчка - една от четирите телесни течности наред с жълтата жлъчка, кръвта и секретите.

Модерната наука говори за норадреналин, серотонин, допамин. И за дисбаланса на тези вещества в мозъка.

И докато Хипократ се опитва да уравновеси течностите чрез диети или кукуряк, модерните му наследници препоръчват дребни хапчета - антидепресанти.

"Меланхоликът се затваря в себе си. Той се опасява, че го преследват и искат да го затворят, измъчва се със суеверни представи, изпълнен е със страх.

Той вярва в собствените си фантазии, оплаква се от въображаеми заболявания, проклина живота и копнее за смъртта" - това пък са думи на Аретайос от Кападокия, живял 2 века след новата ера, почти 700 години след Хипократ.

Неговото определение за меланхолията, която получава името депресия едва през 19 век, наподобява днешното.

Що се отнася до терапията, в античността се е спорело дали помагат кукурякът, босилекът, пиперът, джинджифилът или карфиолът.

Днес субстанциите имат по-малко общо с подправките и се наричат сертралин, имипрамин, пароксетин или циталофарм.

Те се рекламират широко от фармацевтичните фирми, чийто оборот е добър: всяка година в Германия се предписват 900 млн антидепресанти.

Това са таблетки за около 2,5 млн души, ден след ден, 365 дни в годината.

В началото на 2008 година вниманието привлича английският професор Ървин Кирш, след направено проучване за ефекта от медикаментите и мнимите медикаменти:

"Установихме, че плацебо-ефектът съответства на между 75 и 82 процента от ефекта на медикаментите. Това е резултатът от два метаанализа - единият се базираше на публикуваната литуратура, другият - на данни, предоставени от фармацевтичните фирми."

Освен това екип американски учени установява, че почти всички изследвания, които доказват, че медикаментите не са ефикасни, са останали след това непубликувани.

За сметка на това пък щом се проявял положителен ефект от медикамента - тутакси виждали бял свят.

Днес най-често (поради минималните си странични явления) се предписват антидепресанти от новото поколение, така наречените селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина.

Минусът им - по-скъпи са, а най-скъп е сертралинът, от който в Германия годишно се предписват 40 млн дневни дози, заключава DW.