Петък е...

Здравейте Приятели,

Животът е смъртоносна болест, която се предава по полов път.

Април е, да го отпразнуваме подобаващо.

Да подгреем купона с няколко вица.

Един влюбен младеж казал на своята любов:
- Ако не се ожениш за мен, ще умра!
Тя отказала да се ожени за него, и той наистина умрял. След 60 години.

Проститутка поглежда през прозореца и вижда един чукча - потропва нетърпеливо на тротоара и поглежда към публичния дом. Подвиква му:
- Какво чакаш, идвай!
- Чакам червения фенер да светне зелено че да пресека улицата.

Алекс пита избранницата си
- Значи не искаш да се омъжиш за мен?
- Не. Мъжът ми трябва да е смел и находчив.
- Не помниш ли, че те спасих, когато се давеше?
- Ти си смел, но това не означава че си находчив!
- A знаеш ли кой преобърна водното колело, което караше?

Младоженка гордо показва на мъжа си някаква материя:
- Виж какъв хубав козунак опекох.
Съпругът поглежда, помирисва и казва:
- Великолепен е… За първи път печеш козунак, нали? Какво ще кажеш, хайде да си го оставим за спомен.

- Как си, какво правиш?
- Ами бях за риба.
- И как беше.
- Много риба хванахме! Дребната я пуснахме, а големите ги събрахме в един буркан.

Двойка влюбени се целуват на дивана. По някое време младежът пристъпва към по-решителни действия и бута девойката по гръб.
- Почакай! - казва тя, - не е ли по-добре след сватбата?
- Знам ли… Ами ако мъжът ти се случи някой ревнивец?

В ресторанта:
- Всеки ден ли сервирате такива помии?
- Не, господине. В понеделник имаме почивен ден.

- Колко плати на попа за венчавката?
- Три лева.
- Само толкова? Той остана ли доволен?
- О, да! Дори ми върна един лев ресто, след като погледна булката…

Сега малко „по-сериозно” да обсъдим абсурдите на ежедневието ни и не само на нашето:

„Българските абсурди и куриози на XX в." ІІ част:

6. Делото „Антонов"

Сътворяването на т.нар. „българска следа" в атентата срещу папа Йоан Павел ІІ, психическото и физическо съсипване на един невинен човек и очернянето на България пред света, е абсурден пример за цинизма на политическото противопоставяне в епохата на Студената война. На 13-ти юли 1981 г., турският терорист Мехмед Али Агджа прави опит да убие главата на римо-католическата църква. Година по-късно за съучастие в атентата е арестуван и представителят на БГА Балкан Сергей Антонов. „Българската следа" се раздухва от световните медии, в затвора Антонов е подложен на изключителен тормоз и подлаган на експерименти с психотропни вещества, които завинаги влошават психическото му състояние. През 1986 г. българинът е освободен поради липса на доказателства, а по-късно самият Агджа признава, че „българската следа" е измислица на италианските тайни служби.

7. Информационното затъмнение за Чернобил

Информационното затъмнение за Чернобилската авария у нас е класически абсурд от тоталитарната ни действителност през 20 в. и класическо престъпление срещу обществото, отговорността за което се разми като радиационен дъжд на първомайска манифестация. Най-тежката ядрена авария в света се случва на 26-ти април 1986 г., а на 1-ви май радиационният облак достига и България. Вместо да се вземат всички възможни средства за намаляване на зловещите последствия от катастрофата, отговорните фактори гузно мълчат, докато черният дъжд се изсипва върху щастливите трудещи се на манифестацията по повод 1-ви май. Населението в цялата страна весело хрупа отровните пролетни зеленчуци, като единствените, които взимат мерки са членовете на Политбюро. България е на пето място по степен на замърсяване в Европа, но на първо по поета доза радиация, именно заради престъпното информационно затъмнение.

8. Дупката в Царичина

Българският Розуел - Царичина дупка, прокопа не дупка, а цяла пропаст в общественото здравомислие през 90-те години на миналия век у нас. Куриозът не е в местните легенди, загатващи за съкровище от времето на цар Калоян или златна пирамида, нито пък в халюцинациите на гадатели, които вещаят изравянето на извънземен гост, а в участието на държавата в разработването на мистериозния обект. Жителите на Царичина са потресени, когато през 1990 г. екип от висши военни и екстрасенси нахлуват в мирното им село и в пълна секретност започват да копаят дупка. Слуховете нашепват за златен орел, стопил военната апаратура, за тленни останки на двуполово създание, за пространствено-времеви проход в изкопания 160-метров спираловиден тунел, за кацащи извънземни кораби като в апокалиптичен холивудски екшън. След две години и половина обектът е замразен и капсулиран с бетон и така и не разбрахме, доколко сме сами във Вселената...

9. Шегата на „Ку-Ку" за АЕЦ-Козлодуй

Мирен ефирен ден на 22-ри декември 1991 г. По Българската телевизия се излъчва любимото студентско предаване „Ку-Ку", когато изведнъж редовният ефир прекъсва и започва да тече изнервящото съобщение, че „в Козлодуй не се е случило нищо страшно". От Дуранкулак до Петрич се понасят ужасени писъци, защото свикналият да чете между редовете телевизионен зрител е напълно убеден, че атомната електроцентрала е избухнала и радиационният облак вече поглъща и техните населени места. В същото са убедени световните телеграфни агенции като Ройтерс, Франс Прес, ZDF и много други, които бързат да разпространят сензацията. А пък то - шега на екипа на предаването „Ку-Ку", в духа на Орсън Уелс, в никакъв случай не невинна, но великолепно направена и отлично демонстрираща колко е неподготвена държавата за катастрофа от подобен мащаб. Скандалът е оглушителен, а дали някой успя да си направи изводите - вече е съвсем друг въпрос.

10. Не/разкритите досиета на ДС

Онова, което се случи или по-скоро не се случи с досиетата на българските граждани, свързани с Държавна сигурност, съвсем закономерно се нарежда сред забележителните абсурди на изминалото столетие, продължаващо и до ден днешен. За разлика от останалите държави от бившия социалистически блок, у нас възможността за равносметка, покаяние и освобождаване от порочните структури на тоталитарното минало се превърна в машина за изнудване и разчистване на лични сметки. Архивите на ДС останаха затворени, а голяма част и унищожени, странни списъци се появяваха и изчезваха, а мрежата на Държавна сигурност продължи да си функционира безнаказано и мощно. Така и никой не разбра какво точно съдържат легендарните архиви, каква е разликата между шпионин и доносник, а досиетата си останаха просто инструмент за рекет - всъщност точно това, заради което са и създадени.

Нашият коментар: Сигурно има още 10 пъти по 10, но за сега и това стига.

Да видим къде е китарата:

Прости, в живота пречка си ми ти.
Прости ми, и нека веч да си вървя.
За всичко си виновна само ти,
за наште рухнали мечти.
За туй прости.

На теб отдадох чувствата си аз,
любов, целувки, буйната си страст.
Но ти като че ли не ме разбра,
с мен се пдоло подигра
за туй прости.

Сал теб обикнах, ази на света.
За мен ти бе единствена мечта.
За теб сърце ми пак ще да тупти,
за всичко си виновна само ти.
За туй прости!

Вместо история за казармата казармен виц:

Поканили един генерал на прием, даван от президента. И понеже не бил наясно как да се държи в подобна обстановка, помолил един от подчинените да му каже какво да прави и говори. Подчиненият обяснил, че на такива приеми човек задължително трябва да демонстрира и чувство за хумор.
- Ето например, знаете ли каква е разликата между курортиста и прокурора?
- Не знам, - отговорил генералът.
- Ами много просто - на единия курът му е отпред, а на другият по средата.
Отишъл генералът на приема и решил да блесне пред президентшата с тънко чувство за хумор. Задал й същия въпрос, но тя естествено не знаела и помолила да й каже отговора.
- Абе и аз точно не си спомням, - почесал се генералът, - но знам че на единия курът му май беше отзад...

И един бонус:

Един старшина се ядосал на един редник и се опитва да го действа:
- Редник, тичай до ония храсти и докладвай дали съм там!
Тича редника до храстите и се връща задъхан:
- Господин старшина, разрешете да доложа - там сте, покрит с хартия!

Наздраве!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.