Черен хумор

 Струва си да се прочете докрай. 
Без коментар 

Тя: Скъпи, трябва да ти кажа нещо... 
Той: (заинтересувано мълчание) 

Тя: Знаеш ли...Влюбена съм. 
Той: (напрегнато мълчание) 

Тя: Не, не в теб. 
Той: (огорчено мълчание) 

Тя: Да...но не съжалявам за това! 
Той: (осъдително мълчание) 

Тя: Сигурно, ще искаш да знаеш, кой е? 
Той: (утвърдително мълчание) 

Тя: Люси е. 
Той: (възмутено мълчание) 

Тя: Не, не си мисли, че е онзи Люси, който ти е приятел от детството...Въобще не е мъж... 
Той: (неразбиращо мълчание) 

Тя: Това е... нашата съседка. 
Той: (презрително мълчание) 

Тя: Да! Обичам я, от много време. 
Той: (осъдително мълчание) 

Тя: Люси също ме обича... 
Той: (хладно мълчание) 

Тя: Да, знаех си, как ще го приемеш...И все пак реших, че повече не мога да крия от теб...
Той: (унищожително мълчание) 

Тя: Нали все пак няма да пречиш на нашите чувства? 
Той: (зловещо мълчание) 

Тя: Люси - чудесен човек! Толкова е добра и нежна... 
Той: (насмешливо мълчание) 

Тя: А ти... Толкова време вече не ми правиш никакви подаръци, никъде не ме водиш! 
Той: (свъсено мълчание) 

Тя: Не ми говори с този тон! 
Той: (раздразнено мълчание) 

Тя: Господи, що за човек ми се е паднал за мъж! Сухар! 
Той: (злобно мълчание) 

Тя: Дебелокож си! Винаги си мислил само за теб! 
Той: (ненавиждащо мълчание) 

Тя: Никога не си ме обичал! 
Той: (мъчително мълчание) 

Тя: Изневеряваше ми наляво и надясно! 
Той: (протестно мълчание) 

Тя: Гадина такава! 
Той: (обидено мълчание) 

Тя: Отвратителен алкохолик! Десет години си пиеш уискито, а аз търпя всичко! 
Той: (тактично мълчание) 

Тя: Целият ми живот разби! Защо не се омъжих за Иван? Правилно ми казваше мама.. 
Той: (саркастично мълчание) 

Тя: Господи, каква глупачка съм била! 
Той: (красноречиво мълчание) 

Тя: Издевателстваш си?! Писна ми! Напускам те! 
Той: (изплашено мълчание) 

Тя: Да, заминавам! Нямам повече сили! Този сарказън! Твоите насмешки! Омръзна ми! 
Той: (умоляващо мълчание) 

Тя: Какво? Не ти ли харесва? Изплаши ли се? А? 
Той: (жално мълчание) 

Тя: Добре, не страдай...така да бъде, ще остана засега с теб. 
Той: (облегчително мълчание) 

Тя: Оцени моята добрина, безделнико. 
Той: (благодарно мълчание) 

Тя: Добре, лицемер такъв. Ето какво..трябва да ти кажа за Люси...мъжът й е алкохолик, отдавна пийва доста... 
Той: (злорадо мълчание) 

Тя: Да... тя търпеше всичко, а сега почна да й вдига ръка. Люси го напусна...а аз останах с теб! А тя отиде..никъде, няма къде да отиде. 
Той: (съчувствено мълчание) 

Тя: Тя ще поживее известно време у нас, става ли? Тя й майка й! 
Той: (нецензурно мълчание, скърцайки със зъби) 

Тя: Не се пени! Няма да вземат много място! 
Той: (трагично мълчание) 

Тя: е, виждаш ли скъпи! няма какво да възразиш! Казвала съм ти, че винаги си ме разбирал, както никой друг! 
Той: (навъсено мълчание) 

Тя: Всичко ще бъде чудесно! Вече съм измилила как ще се разместим. Люси ще спи при мен, а майка й тук на дивана в хола. 
Ще бъде много добре! 
Той: (гробовно мълчание) 

Тя: Не се коси! Ще видиш, Люси е страшна! И за теб тя толкова добри неща казва! Даже съжалява, че мъжа й не прилича на теб. 
Той: (мъртвешко мълчание) 

Тя: да-да, така каза! И знаеш ли, скъпи, изслушах Люси и разбрах, колко проблеми може веднага да се решат, 
ако всички мъже станат като теб..богати, неми и парализирани! Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.