Приказки за възрастни от цикъла "Избори 2013"

Мечо Пух разказва историята за Политическото Говедо
 

      - Аре бе копелета, ае стига с тая политика - каза Мечо Пух на Прасчо, Йори, Тигъра и Заека, които от няколко часа обсъждаха резултатите от Избори 2013. - Ако продължавате така ще заприличате на Политическото Говедо.
    - Кой е Политическото Говедо? - попитаха в един глас Прасчо, Йори, Тигъра и Заека.
      - Политическото Говедо - започна Мечо Пух - никога не е стъпвало на Тропика на Рака и не подозира за съществуването на мексиканката Тери с белега на корема. То даже не може да се изкефи на All the time in the world.
Защото,
Политическото говедо е твърде заето да зяпа пъпа си, от който никнат разноцветни стълбчета с написани отдолу глупави абревиатури и някакви проценти срещу тях.
Стълбчетата мърдат нагоре-надолу, взависимост от активността на избирателите.
И това, всъщност е единственото цветно нещо в живота на Политизираното Говедо.
Останалото е с цвят на необут чорапогащник с телесен цвят.
Така,
тягостно търкаляйки се по нанадолнището
преминава живота
на Политическото Говедо
- завърши Мечо Пух, а Прасчо, Йори, Тигъра и Заека виновно наведоха глави.
 

Златната рибка
 

    Дядото, беше толкова беден, че макар и да живееше на брега на морето си нямаше ни баба, ни дървено корито. Единственото, което имаше беше Сони Тринитрон и сателитна чиния на Булсатком.
      Един ден, вдъхновен от В кухнята на Иван Звездев, дядото взе въдицата и отиде да лови ципура. Обаче, както знаете, вместо ципура, дядото хвана Златната рибка.
Тая рибка, обаче не била баш като оная - поршетата били свършели, къщите били раздадени, а банките били празни. "Знаеш, дядо - криза е"- виновно навела глава рибката. Мислил дядото, мислил какво да си поръча, па накрая отсякъл - "Бе, направи там нещо, че да съм щастлив. Това, можеш ли?". "Това - мога"-рекла Златната рибка и се гмурнала обратно в морето.
     Прибрал се дядото и що да види - къщурката си била на мястото, само Сони Тринитрона и Булсаткома ги нямало.
       А, на другия ден били Избори 2013 и дядото се бил настроил цял ден да ръзцъква с дистанционно из изборните студия.
"Ох, леле, що ми трябваше..." - плеснал се по челото дядото.
     Цял нощ, дядото не мигнал, а на развиделяване тръгнал към морето за да се удави. Щото, тва живот ли е - без Цветанов, Цветанка Ризова, Велизар Енчев и Къртицата.
       Да, ама точно докато си търсел някой по-тежък камък, слънцето изгряло. Дядото, никога досега не бил виждал изгрева защото по това време обикновено гледал Ани Цолова и Виктор Ангелоев по Битиви.
Спрял дядото възхитен до една дюна и запял:

There I was on a July morning looking for love.
With the strength of a new day dawning and the beautiful sun.
At the sound of the first bird singing I was leaving for home.
With the storm and the night behind me and a road of my own.

       Станало му по-леко се прибрал обратно. Привечер обаче, отново го гепила нервата и с надежда се помъкнал към близкия пъб. Но там, вместо студиото на Николай Бареков предавали мач от Премиършип. И понеже било Happy hour, дядото си поръчал една бира на половин цена и останал да изгледа мача.
     През следващите няколко дни, дядото си пуснал дълга коса и тъй като вече не гледал телевизия имал достатъчно свободно време, та взел че изрисувал къщурката си в стил "поршето на Джанис Джоплин".
      Сутрин посрещал изгрева пеейки не само July morning, ми и Wise man на Юрая Хийп, Сребърни ята на Гошо Минчев и други готини неща. През деня, се разхождал по плажа и събирал мидички и изхвърлени от морето пънове. От мидичките си правел гердани и гривни, а от пъновете - арт инсталации.
Даже, вместо баба, забил едно младо гадже, щото вече не бил смотан задръстеняк със сателитна чиния, а артистичен хипар с къща на брега на морето.