Политически вицове

                                                                              * * *

     Има много световни събития, които оставаят неразрешима загадка и до днес.Има и Български такива, които нямат логично обяснения и тълкувания.Едно от тях е, държанието на БСП в ноща след изборите и в частност на пресконференцията им.Там те се оповестиха за победители, като до този момент, изрично бяха декларирали, че няма да влизат в коалиции с никого, а и вече се знаеха изборните резултати.Каква е причината за, меко казано, странното им поведение след изборния вот, остава загадка, но ето една от версиите:

     12 май, малко преди осем часа вечерта, Станишев и компания, нервно обикалят из колоарите на НДК.В един момент, червения лидер не издържа и вдига припряно телефона, за да набере свое протеже в ЦИК:
     -Алоо, Станишев се обажда.Имаш ли вече някакви сигурни резултати, че не издържам бе.
     -Да другарю.ГЕРБ печели.
     Станишев вижда отправените погледи към него , пълни с надежда.
     -Аха, ясно - и след като прибира телефона в джоба, захилено се обръща към своите довереници. - Видяхте ли бе?!Казах ли ви?!БСП печели!Ние победихме!
     И цялата група на БСП, радостно се отправя към залата за пресконференции.

                                                                             * * *

     Поради наложителното обновление на партиите и в частност депутатските листи, неочаквано в парламента, като депутат-новатор, се озовал и един селски тарикат социалист.Понеже и самият той бил много изненадан, поради безбройните му далавери, решил да отиде да се изповяда преди да влезе в сградата на Народното Събрание.Нахлул той в първата му се изпречила черква, приседнал смирено в изповедалнята и започнал:
     -Дедо Попе, тук ли си?
     -Тук съм чадо.Кажи какъв грях си извършил.Признат грях, половин грях.
     -Ох, то грехове много, ама не са нищо по-различно от това дето всички правят.Но много ме гложде нещо, дето направих преди 4 години.Та те затова искам да знам, дали ще отида в ада или имам някакъв шанс.Ти ще ми кажеш правото.
     -Да чадо мое, ще ти кажа.Сподели постъпката си.
     -Ами на село имаше един съппартиец, дето много крадеше и страшни далавери правеше.
     -Обърках се сине мой.Това ти ли си бил или някой друг.
     -Не аз дедо Попе.Тоя крадеше повече от мен.Някакъв учен човек беше и измами със заменки правеше, и кооперацията мамеше, абе много страшно беше.
     -И???
     -Ами преди 4 години, като спечелиха ГЕРБ изборите и той много се уплаши, та се наложи да го скрия у нас на тавана.То тоя таван е 150 квадрата и няма от какво да се оплаче, ама това ме човърка.Дали съм извършил грях?
     -Ооо чадо, не е грях.Нищо, че тоя е бил айдук, твойто дело пак е благородно.Ти направо си за рая.
     -Ех Попеее, страшно ме радват думите ти, ама има още нещо.Аз му взимах по 100 лева на месец наем за това.
     -Е, ..... нищо, че си му взимал пари.Пак делото ти е богоугодно.За рая си, няма страшно.
     -Е това е.Много ми олекна дедо Попе и сега с чиста съвест мога да отида в парламента да кова държавните закони, само да попитам още нещо.Дали вече да не му кажа, че ГЕРБ ги свалихме и пак ние сме на власт, че и без това тия 100 лева вече ще са нищо в сравнение с депутатската заплата.

                                                                             * * *

     2 август, пълен автобус с депутати от БСП, пада в дълбоко дере, на път за ежегодния социалистически събор.Наблизо, обикновен селянин си пасял оцете.Видял той злополуката и оттичал до селото за да съобщи за трагедията.Да, ама там нямало никой, щото всички били на събора на Бузлуджа.Тогава овчаря се върнал и направил общ масов гроб за родните социалисти.Чак на другия ден вечерта се прибрали хората от партииното мероприятие и добронамерения селянин с мъка съобщил за злощастното събитие на кмета.После отишли двамата на местопроизшествието и се провел следния разговор:
     -Абе Симо, те с тоя ли рейс беха?
     -Да кмете.
     -Колко беха?
     -Двайсетина.
     -А ти къде ги закопа?
     -Е те тука.
     -Ааа добре.Абе и как па всичките са умрели?Немаше ли барем един жив.
     -Абе докато ги копах, некой викаха, че са живи, ама на тия комунисти, нема кой да им верва.
                                    

                                                                         * * *

     Карала си Емилия Масларова, Бентлито и разглеждала красотите на нашата страна.Внезапно набила спирачки, когато видяла, на една крайпътна полянка, мъж, жена и двете им деца да късат и да ядат тревата.Учудването и било голямо и тя въпхреки погнусата си, решила да попита хорицата защо правят това:
     -Хей човече, ела за малко да те питам нещо.
     -Кажете мадам.
     -Вие защо ядете тая трева?
     -Ами, защото няма друго.Ние живеем ето тук в гората и се прехранваме с гъби и билки, ама постепенно свикнахме и тревата да ядем.
     -Дааа, много интересно.Искате ли да дойдете с мен в къщи.Аз съм Емилия Масларова, преди бях министър на социалните грижи.
     -Ооооо, Бог да ви поживи другарко Масларова.Аз знам, че сте добър човек и тия вестници само лъжат, че сте откраднали 11 млн.Пенкееееее, Пенке маа!Взимай дсецата и идвайте тук.
      Бедното семейство, се скупчило, около колата и започнало да се товари вътре, което не било лесно, защото автомобила бил спортен.Най-после се наместили и колата тръгнала, като съвсем нормално, сиромасите заразпитвали Масларова, какво точно ще им даде.Дали ново жилище или храна, или пък пари направо и някои дрешки за децата.Внезапно, заможната социалистка ги прекъснала:
     -Ама вие нещо не сте ме разбрали.Аз ви водя в къщи, щото имам много голям двор, а тревата вече порасна над един метър.Та да се наядете на воля и може и за в къщи да си вземете.