Професор и войник пътували във влак.

Син отишъл на вилата на баща си на гости. Поживял наколко дена и след това една сутрин казал на баща си:

-Тате защо не махнеш този кенеф в двора. Направи нормална тоалетна в къщата. Излагаме се пред съседите.

-Ти не ми давай акъл – казал бащата. – Моя клозет не пречи на никой. Стои в дъното на двора, до оградата, близо до реката. Не се вижда от дърветата.

-Тате, това е гадно. Никой вече не ползва такива клозети в двора.

-Стига-а-а – сопнал се бащата. - Не ме поучавай. Клозета си остава там където си е.

„Хубаво” - помислил си сънът. „Аз нощеска ще реша въпроса радикално”.

През нощта синът станал тихо от леглото. Промъкнал се в гаража. Запалил колата и бавно, бавно с колата, бутнал клозета в реката.

На сутринта бащата влиза разярен в кухнята:

-Ти ли бутна клозета в реката – попитал бащата?

-Няма такова нещо – заоправдавал се синът.

-Не ме лъжи. Ако си признаеш, това е половин грях и ще ти простя. Миналата година синът на съседа счупи стълбата им. Призна си и баща му не го наказа.

-Е добре. Аз бях – признал си синът.

Пляс, пляс. Бащата плеснал два шамара на сина си.

-Ама тате, защо? Нали каза, че ако си призная, ще ми простиш. Съседът как е простил на сина си за счупената стълба?

-Да ама, когато съседското момче счупи стълбата, баща му не е седял на нея, както аз седях в кенефа.

Професор и войник пътували във влак. Мълчали известно време. На професорът му било много скучно. Изведнъж той не издържал и казал на войника:

- Виж какво. И двамата ни чака дълъг път. Много ми е скучно. Искаш ли, за да ни преминава времето по-приятно, да играем на някоя игра?

- Добре – казал войника.

- Предлагам ти да играем на следната игра. На въпроси и отговори, като и ще се обзалагаме за да бъде по-интересно. Аз ти задавам един въпрос. Ако ти не ми отговориш, което е напълно естествено, защото все пак аз съм професор и съм много по-умен от теб, ще ми дадеш един лев. Ако ми отговориш, което е почти невъжможно, защото все пак си прост войник, а аз съм професор и то голям, и съм много по-умен от теб, аз ще ти дам 100 кинта. И обратното. Ти ми задаваш въпрос, ако не ти отговоря, което е абсурдно, ти давам 100 кинта. А ако ти отговоря, което е напълно нормално, защото съм професор,

а ти си прост войник, без да се обиждаш, ти ще ми дадеш само един лев.

- Добре – казал войника. - Аз ще питам пръв.

- Питай - казал професорът.

- Кое е това животно, което има 5 крака, 4 очи, 2 опашки и дълга руса козина?

Професорът мислил, мислил, мислил, но не могъл да се сети.

- Е-е-е... добре предавам се. Не мога да отговоря. Ето ти 100 кинта.

Войникът взел парите. Прибрал ги в джоба си и замълчал.

- Е, кое това животно – нетърпеливо попитал професорът?

- И аз не знам. Ето ти 1 лев.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.