А бяхме млади... особено аз

1.

Двама старци седели на една пейка в парка. Единият попитал:

- Пешо, какво четеш бе?

- Не знам. - отговорил другия.

- Е как, нали четеш на глас бе?

- Е да, ама нищо не чувам.

2.

Старец седи в парка и край него минава млада и красива жена с къса пола. Дядото казал:

- Имате дупка на чорапа.

Тя се огледала и като видяла, че няма, се развикала:

- Как не ви е срам? Няма никаква дупка!

- Като нямате дупка, откъде го обухте?

3.

Двама господина седели на пейка в парка гледайки момичетата, минаващи покрай тях.

- Знаеш ли - въздъхвайки казал единият - когато бях млад, трябваше само да видя хубавичко момиче и ми ставаше веднага.

- А сега?

- Сега... зрението ми се развали...

4.

Късогледа баба гледа телевизия. По едно време вика на дядото:

- Гледай ги бе, какви мръсотии показват! По наше време нямаше такива безобразия!

- Какви мръсотии, ма! Фидел Кастро яде банан!

5.

Двама старци разговарят за секса. Единият казва на другия:

- Знаеш ли, открих средство за оправяне на жени и в нашата възраст, но не е виагра, а по-евтино.

- Я кажи какво е, - веднага попитал другият.

- Вземаш два молива и си го бинтоваш между тях, така, че гумичките на молива малко да стърчат.

Вторият старец веднага го направил и отишъл в публичен дом да опита. Влязъл вътре, взел си дама и се усамотили с нея. Изведнаж от стаята се разнесъл страшен писък и викове. Всички се втурнали да видят дали няма издевателства над обслужващия персонал. Влезли вътре и виждат дамата да се превива от смях и да казва:

- Виждала съм всякакви - и криви, и прави, и плоски, и кръгли, но на носилка да ми го носят - за първи път виждам...

6.

Бременна жена с къса пола пътува в автобуса. Срещу нея седи някакъв дядка. Поглежда я и казва:

- Момченце ще се роди, а?

- Как познахте?

- Вижда му се брадата.

7.

Дядо и баба вечерят. По едно време дядото нещо си припомнил и взел да се подсмихва. Бабата се заинтересувала:

- Кажи, кажи ми за какво се сети!

- Аа, не мога... Ти ще се засегнеш, ще речеш нещо...

Но бабата настояла и накрая дядото й признал:

- Абе спомняш ли си ти едно време, като бяхме млади и неопитни... И като се любихме за пръв път... Ти взе, че пръдна!

На бабата й станало много неудобно. По някое време обаче и тя взела да се подсмихва и след дълги увещания склонила да каже защо:

- Абе мъжо... Знаеш ли, мисля в момента, че то аз и сега мога да пръдна, ама ти...

8.

Баба се оплаква:

- Не си чувствам краката вече. Няма ми ги вече краката.

Поглежда надолу и възкликва:

- А, търлъците са ми тук.