Един много дълъг виц

Един обикновен ден от живота на Делю хайдутин, който прочетох не помня откъде, как, кога и защо! С една дума – измислен! :D Изпратил бащата на Делю сина си да отиде за провизии до близкия пазар, тъй като се задавало продължително въстание. И какво да направи нашият герой? Тръгнал, но с уплаха, защото все пак досега не е ходил до пазара, а през целия си живот е помагал на родителите си на полето и у дома! Отпътувал Делю и по пътя си срещнал първото от трите прасенца. За да се увери, че е тръгнал в правилната посока попитал прасенцето дали оттук минава пътя за към пазара.? Прасенцето казало: „Да, да, да… Оттук е пътя. Трябва да свиеш вляво на втората пряка след голямата бреза и след това веднага вдясно!” Продължил по пътя си и след като сторил това, което прасенцето му казало видял второто от трите прасенца! Нашият Делю отново попитал същият въпрос и отговорът отново бил същият. „Трябва да продължиш по пътя и там където свършва да завиеш на ляво.” Отново тръгнал хайдутинът и този път срещнал третото от трите прасенца и познайте какво направил!? Попитал пак за пътят, по кой то се движи. Дали е правилен? Ще го отведе ли до пазара? Прасенцето му казало да не се притеснява, да си върви по пътя и все някога ще стигне! Вървял си българският герой и срещнал първия от четиридесетте разбойници. Попитал нашият човек накъде да върви за пазара. Тогава разбойника казал: „Продължавай напред и като видиш някой, който прилича на мен по облеклото, той ще ти каже накъде да вървиш, за да стигнеш до пазара!” После Делю срещнал втория от четиридесетте разбойници и след като задал типичния си въпрос последвал същият отговор: „Продължавай напред и като видиш някой, който прилича на мен по облеклото, той ще ти каже накъде да вървиш, за да стигнеш до пазара!” Продължил хайдутинът и срещнал третия от четиридесетте разбойници. Той казал: „Знам какво ще ме попиташ затова недей, а продължавай напред и като видиш някой, който прилича на мен по облеклото, той ще ти каже накъде да вървиш, за да стигнеш до пазара!” Отминавайки третия разбойник за Делю последвала серия от едни и същи отговори, които вече знаете какви са!!! Преминавайки през четиридесетте разбойници, достигнал Делю и Али Баба, който му казал: „К’во сакаш от мене, бро?” Тогава Делю отговорил: „Ами… бих искал упътване до пазара. Преди теб срещнах три прасенца и 40 разбойници, които казаха, че съм се насочил в правилната посока! Прави ли са те?” Али Баба се зачудил и казал: „ Пич, виж ся… Ту партс – фифти фифти. Има пат нааннам -> и нааннам <-. Зависи на дек сакаш?” „Ами, по-близкия, ако е възможно?” – отговорил Делю. „Ауе, глей ся, яз ако бех, ке тръгнех нааннам, ма незнам… ти моиж и нааннам да тръгниш! Всичко е на твойоо избор заложено!” Почудил се наш Делю и тръгнал нааннам! По пътя си Делю хайдутин срещнал едно меченце и го попитал дали оттук минава пътя за пазара! Тогава меченцето казало: „Аз господине не мога да ви кажа дали сте по правия път тръгнал, но ако желаете вица за едно меченце мога да ви разкажа!” Зачудил се Делю, но си казал:”За’кфо пък не.. т’фа може и да ме разведри малко! Хайде, казвай го!” И меченцето започнало: „Ами, вървяло си едно меченце по гората и срещнало едно друго меченце, което го попитало:” абе ти знайш ли вица за меченцето?” „Не.. я кажи го да го чуя!” „Ами, вървяло си едно меченце по гората и срещнало едно друго меченце, което го попитало:” абе ти знайш ли вица за меченцето?” „Не.. я кажи го да го чуя!” „Ами, вървяло си едно меченце по гората…” и тъкмо да каже, меченцето, че е срещнало едно меченце Делю хайдутин се ядосал, изкарал косера от пазвата си и заклал меченцето с един замах! Тогава нашият герой продължил по своя път и срещнал първият от 300-те спартанци, който го попитал: „Кажи ми накъде си тръгнал бе, валюго… и те така!” „Амиии… към пазара” – отговорил хайдутинът. „Ами върви тогава право напред и след това завий наляво там ще срещнеш някой друг, който ще те опъти какво да правиш след това!” Продължил по пътя си Делю и се случило точно това, което първият спартанец казал – той срещнал втория спартанец, който го опътил как да отиде до третия, а след това до четвъртия, после до петия, до честия, седмия и така до Кинг Леонид. „Гледам, че си свестно момче и искам да ти поплача малко на рамото, може ли?” – попитал Леонид. Зарадвал се Делю, че този влиятелен човек иска да поплаче на неговото рамо, но тогава Леонид казал: „И ти си помисли, че говоря сериозно, така ли? Хехехее… Ний още сме триста и сиринйето е два и педесе така, че ний сме страховита армия и те така! Кажи ми защо си помисли, че ще ти плача на рамото!?” „Ама, кралю вие искахте да правите това, аз не съм си го помислял.” – казал малкият хайдутин. „Айде, айде, няма да те мъча кажи ми що те води насам и те така!?” „Аз търся най-краткия до пазара, хо така и не го намирам затова бих се зарадвал ако ми посочиш правилния кратък път!” – казал Делю. „Ти момко си на 5 метра от пазара и ме караш да ти го показвам, така ли? Ти бъзикаш ли ми се или да, а? Айде бързо бегай оттук да не съм те погнал с точилката!” Уплашил се Делю и избягал. След минутка пред очите му се откри най-големия пазар в околността изграден от 123 мола, 16 цигаански маазета пълни със стока и 45 сергии с турски килими и завивки, 162 хранителни магазина, 14 еврейски сергии с прясно докарана стока от Рабат, Казабланка и Тунис и 39 фабрики пълни със строителни материали, оръжия и тем подобни. Влязъл Делю в първата подобна фабрика, която видял и попитал един от продавачите. „Искам да ми да дадеш малко провизии и оръжия за въстанието, което избухва та да може да сме готови.” Продавачът казал: „Синко, ще ти дам от всичко най-доброто. След това започнал да събира и като съобщил цената на българския хайдутин, която била от порядъка на 250 680 гроша и 655 пари Делю си погледнал наличните пари и видял, че има само 250 655 гроша и 654 пари. Но нали си е тъп казал на продавача да скъта всичко в единия ъгъл на стаята, че той ще отиде до тях да вземе още една пара, за да може да плати. Тогава хайдутинът тръгнал, но решил да не минава по същият път, защото му се сторил много дълъг и минал по друг път. Както си вървял обаче видял първото от седемте козленца, което го попитало накъде се е запътил. Тогава Делю казал, че иска да се прибере до вкъщи по най-бързият начин, но не знаел пътя, тъй като минавал за първи път от тук. Козленцето казало върви и ще срещнеш моето по-голямо братче, а то ще ти каже от къде да минеш. Продължил българинът и срещнал братчето на първото козленце, а след това и на второто и третото и така до братчето на шестото козленце, а именно – седмото козленце; братчето на останалите чест; синче на майка си и баща си; внук на баба си и дядо си; правнук на прабаба си прадядо си; праправнук на прапрабаба си прапрадядо си и т.н. Когато срещнал това козленце Делю казал: ”Казвай бързо как да си бегам по бързо, че те утепах от бой!” „Добре!!!” – казало седмото козленце. „Ама за да ме утепаш от бой трябва да минеш първо през вълка и 101-те далматинциии… хахаха – разхилило се козленцето.” Тръгнал Делю и преминал през вълка през 101-те далматинци, а тогава се прибрал вкъщи, но точно пред прага на своя дом той се усетил, че докато изваждал парите от джобовете си на пазара забравил там ключа. Тогава решил да се върне по същия път, по който достигнал до дома си. Отишъл до пазара взел ключа наш Делю, върнал се у дома, но докато отиде въстанието избухнало, а къщата срутена. „Какво ще правя сега?” – си казал Делю. „ Реших! Ще се върна до пазара и с парите за провизии ще си купя материали и ще построя къщата наново!” Тогава той направил точно това, което мислил! За 1 стотна от секундата построил къщата си наново и влязъл да си почине от дългия ден в тоалетната. Седнал, но му станало скучно и си казал: „Дай сега да видим какво правих днес!?” След като си разказал всичко, което му се е случило казал: „Дай сега да видим какво правих днеска!?” Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.