Благонадежността на САЩ е поставена под въпрос в чужбина

Несъмнено чувство на безпокойство се разраства из столиците по света, защото правителството на САЩ от доста време насам изглежда все по-объркано - изплъзна се от военна намеса в Сирия, а у дома е в безизходица при блокирания Конгрес и е под заплаха от дефолт заради суверенния дълг. Това може да хвърли световната финансова система в хаос, пише Асошиейтед прес.

Въпреки че всеки от тези фактори може да няма връзка с пряко упражняване на външната политика на САЩ, взети заедно, те оставят у някои съюзници усещането, че Вашингтон не е толкова твърд, както преди, в своята решителност и финансов потенциал. И по този начин оставя на Китай и Русия възможност да запълнят празнината, както каза миналата седмица пред журналисти в Ню Йорк един азиатски финансов министър.

Безпокойствата се задълбочиха, след като президентът Барак Обама отмени участието си във форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество /АТИС/ на остров Бали и на срещата на върха на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) в Бруней. Той предпочете да остане у дома заради спирането на работата на правителството поради липса на финансиране и опасенията, че Конгресът ще блокира увеличаването на кредитните възможности на САЩ, което може да доведе до дефолт на държавата.

САЩ все още са отбранителен стълб на места в Азия като Тайван и Южна Корея, като поддържат жизнено важен чадър на сигурност срещу Китай. Те все още имат силни съюзници в Близкия изток, вкл. Израел и арабските държави от Залива, в противопоставянето срещу Ал Кайда и Иран. Но от интервюта с учени, правителствени лидери и дипломати следва, че намалява увереността, че това ще бъде завинаги.

Политическите турбуленции във Вашингтон и очакваните потенциални икономически бомби заради затварянето на правителствените служби, както и възможният дефолт през този месец, изпратиха земетръсни вълни по Европа. Шефът на европейската централна банка Марио Драги изрази безпокойство относно възстановяването на континента от икономическата криза през 2008 г. "Смятаме това възстановяване за слабо, крехко и непостоянно", каза той на пресконференция. А влиятелният германски вестник "Зюддойче цайтунг" се оплака миналата седмица от политическия хаос в САЩ. "В момента Вашингтон воюва за бюджета и никой не знае дали след три седмици ще бъде платежоспособен. Но е ясно, че Америка вече е политически фалирала", пише вестникът.

Обама се оказва между хаоса в управлението у дома и вълната от предизвикателства във външната политика. Той бе притиснат от промените в Близкия изток заради бунтовете от Арабската пролет, след като успя да измъкне САЩ от един дълъг, жесток и до голяма степен неуспешен опит да установи демокрация в Ирак. Той изтегля и силите на САЩ от продължилата повече от десетилетие война в Афганистан без изгледи за истинска победа в нея. Той ръководи страна, чийто народ вече не иска да се говори за още войни в чужбина.

Докато Европа се безпокои за икономиката, азиатските съюзници гледат с известен смут към онова, което САЩ са в състояние да им обещаят за променянето на баланса на въоръжените сили и дипломацията в обстановката на засилващ се Китай.

Опасенията по света относно американската политика достигнаха своя връх заради позицията на Обама по гражданската война в Сирия и предполагаемото използване на химическо оръжие от режима на президента Башар Асад. Но всъщност безпокойствата отиват още по-далеч.

Крале и принцове от Персийския залив бяха силно объркани, когато Вашингтон обърна гръб на дългогодишния египетски диктатор и съюзник Хосни Мубарак по време на въстанието през 2011 г. в тази най-голяма арабска страна. Сега арабските съюзници от Залива изразяват смущението си от рязката смяна на политиката на Обама спрямо Сирия, където бунтовниците получават жизнено важно финансиране и оръжие от Саудитска Арабия, Катар и други страни от Залива. Разгоря се необичаен публичен спор с Вашингтон, чиито разногласия със страните от Залива често остават зад закрити врати. Миналия месец саудитският външен министър Сауд Ал Фейсал предупреди, че връщането на акцента върху дипломацията с Асад ще позволи на сирийския президент да извърши още убийства.

След като казаха, че Асад трябва да бъде свален от власт и после го заплашиха с военни удари заради предполагаемата употреба на химически оръжия, сега САЩ работят заедно с Русия и ООН за събирането и унищожаването на химическия арсенал на Дамаск. Това гарантира на Асад оставането на власт засега, а може би за дълго.

Сирийските бунтовници, на които бяха обещани американски оръжия, казват, че се чувстват предадени от американците, като добавят, че са загубили своята вяра и уважение към Обама.

Вашингтон отстоява позицията, че заплахата за военен удар по Асад е накарала неговия режим да промени на курса и да се съгласи с плана на Москва и Вашингтон да предаде химическите си оръжия под контрола на международни инспектори за унищожение.

Това е много по-добър резултат от прибягването до военен удар, настояват членове на администрацията на Обама.

Сред управниците в Залива също внезапно изникна недоволство относно подхода на САЩ към техния регионален съперник Иран.

Външният министър на Бахрейн шейх Халид бин Ахмед ал Халифа каза, че страните от Залива "трябва да бъдат в картината" при всеки опит на САЩ и Иран да започнат траен диалог за постигане на споразумение по ядрените програми на Техеран. Това е знак, че държавите от Залива се опасяват да не бъдат оставени в периферията при някое преоформящо историята развитие в техния регион.

В отговор на новото отваряне на САЩ към Иран за сделка по предполагаемите негови ядрени програми израелският премиер Бенямин Нетаняху каза пред Общото събрание на ООН, че неговата страна остава в готовност да действа едностранно, за да попречи на Техеран да създаде атомна бомба. Той даде знак, че желае да остави още известно време за дипломацията, но не повече.

Нетаняху разкритикува новоизбрания ирански президент Хасан Рохани като "вълк в овча кожа". Държавният секретар Джон Кери заяви, че САЩ няма да се оставят да бъдат подведени от Иран.

По думите на австралийския експерт по глобални отношения Майкъл Маккинли събитията около Сирия и бюджетната криза в САЩ са разклатили увереността на австралийците в съюза им с Вашингтон. "Това означава, че който е разчитал на този съюз като на крайъгълен камък за цялата австралийска външна политика и особено в политиката по сигурността, сега не е толкова сигурен", казва експертът от Австралийския национален университет.

В противовес на вълната от безпокойства лидерите на Филипините разчитат на най-важния си съюзник да ги защити от агресивните претенции на Китай в Южнокитайско море. Министърът на националната отбрана на Филипините Волтер Гасмин заявява, че Манила все още смята САЩ за надежден съюзник, въпреки многото трудности, които изпитва. "Трябва да разберем, че всички държави се изправят пред някакви проблеми, но що се отнася до нашите отношения със САЩ, те продължават да бъдат насреща, когато се нуждаем от тях", казва той.

Но по думите на Антъни Кордсман, военен анализатор от Центъра за международни изследвания, "реториката на дипломацията е направо прекрасна, но тя почти никога на описва действителността". Тази действителност по целия свят, казва той, "е истинското безпокойство за това накъде вървят САЩ. Под въпрос е доверието. И според мен се засилва усещането, че Съединените щати се дърпат назад, а тяхната вътрешна политика става все по-изолационистична, така че хората не винаги могат да вярват на това, което казват официалните представители на САЩ".
 

(БТА)