Ако Барак Обама мислеше на глас...

В последната си реч пред Общото събрание на ООН преди няколко дни президентът на САЩ Барак Обама нямаше кой знае какво да каже за гражданската война между сирийския диктатор Башар Асад и неговите врагове.

"Там няма такова нещо като окончателна победа", така че САЩ ще "продължат да работят усилено на дипломатическия фронт, за да спрат насилието, да доставят помощ на хората в нужда и да подкрепят тези, които опитват да уредят нещата с политически средства", каза Обама.

После подхвана други теми.

Сирия е неговият най-голям хуманитарен и стратегически провал. Дори докато говореше от трибуната на ООН, последната му дипломатическа инициатива бе на път да пропадне. Така че тази лаконичност не бе изненадваща.

Но все пак Обама си е Обама, затова бъдете сигурни, че е размишлявал доста повече по темата, отколкото показват няколкото думи, които изрече, пише Фред Хайът, в. "Вашингтон пост". Ако мислеше на глас, вероятно щяхте да чуете следното:

Последното мирно споразумение на Кери, естествено, ще се провали. Владимир Путин побеждава, така че защо да се придържа към него? Дори Путин да иска да го играе добър, защо Асад да му следва примера? Той също побеждава и ако иска да унищожи и последното човешко същество в Алепо, кой ще го спре?

Редно ли е да продължавам да пращам Джон на тези обречени мисии? Година след година той обещава да постигне споразумение и се кълне, че ще премине към план Б, ако сирийците и руснаците не изпълнят задълженията си. Всеки път те му извъртат номер и той се връща за още. Няма план Б, защото аз няма да одобря план Б.

Джон получава похвали за своята неуморност. Отстрани изглежда, сякаш всички ние опитваме. Ако приложим този трик още веднъж, цялата бъркотия ще стане грижа на Хилари или, да не дава Господ, на онзи другия.

Истината е, че никой не бива да иска Асад да си отиде, колкото и ненавистен да е. Естествено, не мога да кажа това на глас, защото сам си завързах ръцете преди години, като казах, че с него е свършено. Да, той е масов убиец и насилник. Той дори ме засрами, като използва отново химически оръжия, след като с Владимир уж решихме този проблем. Вратичката с хлора.

Но каква е алтернативата? "Умерената" опозиция? Не ме разсмивайте. Може би не биваше да ги наричам с насмешка "фермери или учители, или фармацевти", но честно казано Ал Кайда или "Ислямска държава" ще влязат с танцова стъпка в Дамаск, ако Асад падне.

О, знам какво ще каже Хилари. Ако бях послушал още през 2011 или 2012 г. нея, (Дейвид) Петреъс /бившия директор на ЦРУ - бел.ред./, (Леон) Панета /бившият министър на отбраната - бел.ред./ и всички останали, "умерените сили" щяха да са по-силни сега. Трябваше да ги обучим, да им осигурим безопасни зони и да им дадем шанс срещу Асад. Джон също ми излезе със същия аргумент, когато започна (работа в Държавния департамент). Мислеше си, че ще го извърти по нов начин и че ще ме привлече там, където Хилари не успя.

Знам, че един вагон хора ще кажат: "Казах ти, че така ще стане!". Не поисках да го сторя, защото се тревожех, че ако пратим войски, тероризмът ще се разстели надлъж и нашир, страната ще се разпадне, ще има милиони бежанци и дори Русия вероятно ще се намеси. Така че не се намесихме; и да: тероризмът се разпростря, страната се разпадна, има милиони бежанци и Русия се намеси. И да - цяла Европа е нестабилна заради Сирия.

Но знаете ли какво? Можеше да бъде по-зле. Всички тези неща - стотици хиляди убити, половината население прогонено от домовете си - пак можеше да се случат, само че за капак да има и американски войски насред цялата каша. Като при Буш. Аз защитих страната ни от това.

Сега проблемът е на главата на Путин. Толкова ли е зле? Може би още не се е превърнал в тресавище за него, както предрекох, но почакайте. Сирия още не е свършила с него.

Какво ще направи следващият президент? Неслучайно не чувате идеи от нито един от кандидатите за поста. Зони, забранени за полети? Малко е късно за това, защото руските противовъздушни системи обхващат територията на страната. Зони за сигурност? Кой ще я пази тази сигурност? Достатъчно зле е, че си играя на Линдън Джонсън в Ирак, като изпращам там пак 500 войници наведнъж.

Изглежда зле, разбирам. Ненавиждам цялата тази бъркотия. Бих предпочел да говоря за климатичните промени или за Бирма (Мианма), или дори за Украйна, за Бога! И да - след едно поколение някой президент може да пътува до това, което е останало от Алепо и да изрази разкаяние, както аз направих в Лаос и Хирошима, а и на други места.

Добре. Случват се такива неща. Просто се надявам хората да разберат, че винаги изглежда по-лесно в ретроспекция. Нямаше очевиден верен отговор. Понякога гражданските войни трябва просто да изгорят от само себе си.

Сега, къде е Джон? Имам нужда да ми купи още четири месеца. Още четири месеца и адският проблем ще бъде нечий друг".

/БТА/