Войната Китай-САЩ тепърва започва. Първо търговска, после...

Търговската война е само прелюдия към един глобален сблъсък. Вашингтон се опитва да попречи на Китай да се превърне в суперсилата на 21-и век.

Реч в духа на времето на Студената война. В четвъртък, 4 октомври, докато американците са вперили очи в Капитолия за дебатите около кандидатурата на Брет Кавано за Върховния съд, на няколко метра встрани една голяма промяна в китайско-американските отношения придобива измерения, пише Фредерик Шефер*, в. "Ле-з-еко".

От трибуната на института "Хъдсън", консервативен мозъчен тръст във Вашингтон, вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс се е впуснал в най-острата обвинителна реч, произнасяна някога от американски представител срещу Китай след размразяването на двустранните отношения преди четири десетилетия.

Всичко е казано в тази 40-минутна обвинителна реч. Вицепрезидентът на САЩ отива далеч отвъд нелоялната търговска конкуренция, кражбата на интелектуална собственост и принудителния трансфер на технологии. Той критикува дипломатическия експанзионизъм и "опасната военна игра" в Южнокитайско море, изразява подкрепата си за Тайван, чийто демократичен модел е "най-добрият път за всички китайци", осъжда "държавата на незаконно следене", изградена от Китай, и неговото "драстично връщане назад" в областта на обществените свободи и, за капак, "зловредното влияние" на Пекин в изборния процес в Съединените щати. Последният да затвори вратата!

Фронтална атака

Докато китайците се радват на почивни дни по случай националния си празник - Деня на провъзгласяването на републиката, 1 октомври - комунистическият режим лаконично определи като смешни обвиненията, отправени от Пенс. Те обаче трябва да са накарали китайските лидери да се намръщят. Никога досега Китай не е бил атакуван публично по такъв начин. Фронтална атака от всички посоки. За Пекин вече е сигурно: Вашингтон се опитва да не позволи Китай да стане доминираща сила през 21-и век. И, следователно, е уместно да се подготви за дълга конфронтация.

Съединените щати имат основания да се страхуват от Китай. Не само че икономическият възход на азиатския гигант през последните 30 години вече допринесе за промяна в съотношението на силите, но и китайските амбиции не спират до тук. Алис Екман, която отговаря за Китай в Ifri (Френския институт за международни отношения), подчертава "желание за сила на 360 градуса", която Китайската комунистическа партия цели да постигне чрез своето "голямото обновление на китайската нация".

Китай иска да има всичките атрибути на суперсила и умножава своите икономически, военни, дипломатически, политически, но и идеологически инициативи. Страната модернизира армията си и има една все по-впечатляваща армада, инвестира милиарди в изкуствения интелект, мечтае да се превърне от най-големия замърсител на планетата в "зелена" сила за пример и се впуска в космическата надпревара.

В международен план дискретността на Китай вече е в миналото. Новите пътища на коприната на президента Си Цзинпин са плод колкото на икономически, толкова и на политически съображения, в момент, когато азиатският гигант иска да промени из основи световния ред.

2049 година на хоризонта

В която и да било област методът често е един и същ: Пекин влага значителни финансови средства там, където играта все още не е приключила и начертава стратегия с точен график. След края на първи етап през 2035 година Китай ще трябва да се е наложил като лидер във всички определени сфери до 2049 година, когато Народната република ще празнува 100 години от своето създаване.

В този срок Китай не само трябва да догони Съединените щати, но и да ги изпревари. Тази стратегия е особено видима в плана "Произведено в Китай 2025", в който Китай е определил 10 приоритетни индустриални сектора, заплашвайки звездите на Силициевата долина. Един Китай с "модерен социализъм" ще се "издигне като първа сила в света" до 2050 година, прогнозира Си Цзинпин на 19-ия конгрес на Китайската комунистическа партия преди година.

Тази методично планирана решимост на китайските власти да превърнат страната в силата на 21-и век може да доведе само до втвърдяване на отношенията със Съединените щати. Въпреки че методът Тръмп понякога е оспорван, "във Вашингтон има всеобщо усещане, че Китай не може да продължава да нарушава всички международни правила", отбелязва Филип Льо Кор, старши изследовател от Института по администрация "Джон Кенеди" към Харвардския университет. "И това чувство, че прагът е прекрачен, няма да изчезне с преминаването на междинните избори за Конгрес през ноември, какъвто и да бъдат резултатите." Китайско-американските отношения вече са под знака на конкуренцията и конфронтацията.

Страхът като движещ фактор

Отбелязвайки нарастването на китайската мощ, Греъм Алисън, известен професор от Харвард, се пита: "Ще избегнат ли Съединените щати и Китай капана на Тукидид?" в публикувана през пролетта на миналата година книга**, която предизвика голям интерес сред "ястребите" в Белия дом. Този израз е препратка към древногръцкия историк от 4-и век пр. н. е., който пише в "История на Пелопонеската война": "Нарастването на силата на Атина и страхът, който то предизвика в Спарта, направи войната неизбежна."

Греъм Алисън обяснява през погледа на историка, че когато една нововъзникваща сила оспори утвърдената сила, втората често започва война, водена от страх. Според американския интелектуалец в историята изобилстват примери в този смисъл. След Ренесанса капанът на Тукидид се е затворил 12 пъти, както по време на английско-германското съперничество в началото на 20-и век (б. пр.: довело до избухването на Първата световна война) или между френските крале и Хабсбургите през 16-и век. Само при четири прехода от една сила към друга е бил избегнат въоръжен конфликт. През призмата на тази констатация една икономическа война между Съединените щати и Китай е само по-малкото зло.

*Авторът е кореспондент на в. "Ле-з-еко" в Пекин. (бел. прев.)

Книгата е озаглавена "Предопределени за война. Могат ли Америка и Китай да избегнат капана на Тукидид?" (бел. изд.)