Ники Михайлов с гневно писмо към БФС: Баща ми беше виновен 20, а сега кой е?

Бившият вратар на националния отбор Николай Михайлов публикува в социалните си мрежи открито първенство след загубата с 0:5 от Исландия в Пловдив в Лигата на нациите. В него той пита дали, след като покойният му баща Борислав Михайлов, който си отиде на 31 март тази година, е бил виновен за окаяното положение на футбола ни, както и дали сега той носи вина.

Легендарният капитан на България и герой от САЩ 1994 бе в този период с кратко прекъсване прекъсване президент на БФС.

Ето пълният му текст:

ОТКРИТО ПИСМО

ДО РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛ

Уважаеми господа, Докога ще продължаваме да гледаме как българският футбол потъва, без никой да поема отговорност? Докога ще слушаме едни и същи обещания, оправдания и обяснения след поредното разочароващо представяне на националния ни отбор? България има история, футболни традиции и милиони хора, за които националната фланелка означава чест, гордост и достойнство.

Днес обаче тази фланелка все по-често се превръща в символ на разочарование. Проблемът не е само в отделен мач, отделен треньор или отделен футболист. Проблемът е в цялостното състояние на българския футбол и в начина, по който той се управлява. През последните години постоянно говорим за ПРОМЯНА, но такава все още не виждаме. Вместо развитие наблюдаваме липса на ясна стратегия, липса на визия и резултати, които са далеч от очакванията и футболните традиции на България. Боби Михайлов ви беше виновен в продължение на 20 години.

А сега кой е виновен? Аз ли??? Време е ръководните фактори да се събудят и да разберат, че търпението на хората не е безкрайно. Време е за реални действия, конкретни решения и най-вече за поемане на отговорност. Не искаме повече празни обещания. Искаме промяна, професионализъм и ясна посока. Искаме да спрем с имитацията на дейност от хора, които нямат необходимия практически опит, но говорят за развитие на детско-юношеските школи, докато състоянието и резултатите в тази област също са повече от тревожни.

Не може да говорим за бъдещето на българския футбол, когато не успяваме да осигурим нормална среда за развитието на децата, младите футболисти и треньорите. След една гръмка победа – шум, усмивки и самохвалство. След това отново тишина, оправдания и същата стара действителност. Колко пропуснати таланти, колко загубени поколения и колко погубени треньорски кариери трябва да видим, преди да се предприемат кардинални промени!!!

Ние не сме се отказали от България. Не сме се отказали от националния отбор. Но отказваме да приемаме посредствеността като нещо нормално. Днес сме стигнали дотам, че почти всеки съперник излиза срещу нас с увереността, че може да ни победи. А още по-тъжното е, че понякога дори голяма част от българския народ не знае, че националният ни отбор играе. Това ли е националният отбор, който трябва да обединява хората и да ги кара да се гордеят, че са българи? Националната фланелка не е просто спортна екипировка.

Тя е символ на държавата, историята и достойнството ни. Хората, които я носят, и хората, които управляват футбола ни, трябва да осъзнаят отговорността, която идва с нея. Не искаме поредните обещания за светло бъдеще. Искаме конкретен план, ясни цели, прозрачност и отговорност за постигнатото и непостигнатото.

БЪЛГАРИЯ ЗАСЛУЖАВА ПОВЕЧЕ! СТИГА ОБЕЩАНИЯ! СТИГА ОПРАВДАНИЯ! ВРЕМЕ Е ЗА ОТГОВОРНОСТ! С уважение към България и към всички, които продължават да обичат и подкрепят националния ни отбор!