Как НАТО изпраща съобщение на Русия със своите въздушни тренировки?

Когато B-52 Stratofortress се приближава отдолу, украшенията на пилотската му кабина отразяват важността на деня. До препарираното животно на Бени Бик, талисманът на Чикаго Булс, лежи звездно знаме, покриващо таблото от едната страна до другата. Денят на паметта в САЩ е един от най-важните празници в страната, но на тези летци им остава малко време за празнуване или възпоменание.

А на 27 000 фута, някъде над ръба на Великобритания, има малко място за грешки.

"Зареждахме с гориво B-52, който провежда операция на НАТО във въздушното пространство на НАТО", обяснява капитан Тод Берглунд на борда на стратотанкера KC-135, един от корабите за зареждане на американските ВВС. "Ние сме тук за да подсигурим тяхната мисия и те да могат да правят каквото трябва."

Операцията може да отнеме между 15 минути и час и изисква интензивна координация между екипажа на двата самолета. И двата намаляват скоростта си до само 316 мили в час (375 възела) и синхронизират движенията си, позволявайки на стрела да се спусне от KC-135 и да се свърже с отвор на върха на B-52, изпомпвайки хиляди и хиляди галони гориво за минути.

Сложното начинание изглежда лесно извършено от тези летци, които са го правили много пъти преди. "Правим го толкова често, че това просто се превръща в навик, това е нашата професия", казва капитан Берглунд. "За щастие днес операцията беше планирана, но определено не винаги се случва по този начин."

Докато се извършваше зареждането, два самолета на британските кралски военновъздушни сили (RAF) - Тайфун и тренировъчен Ястреб 1 - засенчиха срещата, тренирайки действията си, в случай че вражеските самолети влязат във въздушното пространство на Обединеното кралство.

"Те ще практикуват голяма част от прихващанията, така че ако трябва да го направят оперативно, те знаят какво е да излезеш, ако самолетът на дадена държава влезе във въздушното им пространство и как да предприемат това", обяснява капитан Берглунд пред CNN.

Операция "Съюзническо небе"

Операцията в понеделник беше част от по-голямо учение на НАТО, ръководено от оперативната група за бомбардировачите на ВВС на САЩ. В операция "Съюзническо небе" участваха близо 100 самолета от 22 държави-членки на НАТО, които се включиха, за да летят над всички страни, съставляващи Северноатлантическия алианс, в рамките на 12 часа.

"Мисиите демонстрират достоверността на нашите сили за справяне с глобална среда за сигурност, която е по-разнообразна и несигурна от всяко друго време в нашата история", казва генерал Джеф Харигиан, командир на Съюзническото въздушно командване на НАТО, американските военновъздушни сили в Европа и US Air Силите на Африка. "Днешната мисия е страхотна демонстрация на въздушно превъзходство на НАТО и заедно няма предизвикателство, с което да не можем да се справим."

Докато прихващането от самолети на RAF над британското небе е било просто практика, когато ВВС на САЩ прелитат над части от Източна Европа, Балтийско или Черно море, те често се срещат с руски самолети. И именно за моменти като тези тренират капитан Берглунд и екипажът му.

"Нещата могат да се случат доста бързо, трудно е да се предвиди колко е натоварено въздушното пространство, колко са заети радиостанциите, дали другите изтребители ще бъдат там", казва той. "Просто трябва да обмисляш всички непредвидени обстоятелства в главата ти и какмо да го направиш, ако нещо се промени."

През последното десетилетие няколко срещи с руски реактивни самолети бяха счетени за опасни от американската армия, обвинявайки руските си колеги в непрофесионални и опасни действия.

Това е част от модела на поведение от двете страни, който напомня за ерата на Студената война, когато САЩ и тогавашният Съветски съюз се тестваха непрекъснато, подбуждайки защитата в търсене на потенциални слабости.

И докато САЩ летят със своите B-52 над Европа, миналата седмица Русия разположи три от своите бомбардировачи Ту-22М във въздушната база Хмеймим в Латакия, Сирия. Ту-22, известен също като "Обратен огън", прелинта много пъти над Сирия през последните години, когато Русия се намеси, за да помогне на президента Башар Асад по време на гражданската война в страната. В миналото обаче те винаги са летели от своите бази в Русия.

Разполагането им в Хмеймим е първа и част от по-голям руски ангажимент към региона, където също инвестира милиони в разширяване на военноморската база Тартус, след като се договори за дългосрочен наем със сирийското правителство.

Ако руският отпечатък в региона продължи да се разширява, това може да представлява заплаха за американските сили и силите на НАТО в Средиземно море, но също така и за съюзниците на САЩ в Близкия изток, като Израел.

Стар, но надежден

Не само поведението се връща към Студената война, някои части от хардуера също. Докато руският Ту-22М за пръв път е въведен в експлоатация през 1972 г., В-52 на ВВС на САЩ са построени през 50-те години. KC-135 се появява скоро след това, през 1957 г. Отблизо признаците на стареене се забелязват лесно.

Двигателите на KC-135 са силни и от излитане до кацане комуникацията е възможна само чрез най-съвременните слушалки за шумопотискане. Докато авиониката и сензорите са модернизирани, няколко дисплея все още са аналогови и повечето задачи все още се изпълняват ръчно.

"Той е стар, но надежден", казва капитан Берглунд, а екипажът му кима в знак на съгласие. "Те го актуализират от време на време, но той е надеждна и работи така, че няма реална нужда да се променят много."

Той ни казва, че "се чувства добре" да управлява самолета, особено като се има предвид "всички поколения пилоти, които са успели да летят с него".

А що се отнася до зареждането с гориво на B-52 от KC-135 - това е двойка, създадена в рая.

"KC-135 е направен за B-52", обясни капитан Берглунд. Той казва, че докато ВВС са започнали да заменят някои от KC-135 с новия KC-46, все още се очаква по-старият модел да остане в експлоатация и след 2040 г.

За самолет, построен през 1957 г., това ще бъде близо 100 години.