Една война, 4 президенти: Как Афганистан формира американските лидери?

Четирима американски президенти наблюдават присъствието на САЩ в Афганистан през последните две десетилетия. Начинът, по който се справят с конфликта, се формира от условията на място, но и от техните отличителни възгледи за американските ценности и интереси.

Двадесет години след като Джордж Буш-младши поръча първите В-52 да бомбардират крепостите на Ал Кайда в Афганистан, последният товарен реактивен самолет С-17, превозващ войски и оборудване, излетя от международното летище Хамид Карзай в Кабул.

Американските сили напуснаха окончателно.

Президентски историк и експерт по национална сигурност оценяват как ще бъдат запомнени Джордж Буш, Барак Обама, Доналд Тръмп и Джо Байдън в конфликта в Афганистан.

Изграждането на нацията (2001 - 2009 г.)

Операция "Непрекъсната свобода" стартира в момент на почти безпрецедентно национално единство. Нацията се тресеше от терористичните атаки на 11 септември 2001 г., а американските разузнавателни агенции бързо идентифицираха виновниците - Осама бин Ладен и ислямската екстремистка група, която той води. Те имаха осигурено убежище от талибаните.

"Търсим дългосрочна победа в този конфликт, промотирайки демокрация в Близкия Изток, за да може нациите в региона вече да не са развъдник на омраза и терор", каза Джордж Буш в своята реч.

"Възгледите на Америка след Студената война бяха, че ако има останали държави, в които няма западна демокрация, то те ще са развъдник на тероризъм. След 11 септември Джордж Буш също влезе в този лагер", казва  Барбара Пери, историк на президента, пред BBC.

"Опасността пред външната политика на администрацията на Буш и тяхната класификация на заплахата, като основана на режима, беше, че тя може да надхвърли себе си. Изведнъж имаш разсейки на злото в Северна Корея, Сирия, Ирак и Иран. А това разсейва войската от централната мисия в Афганистан", обяснява Кари Лий от Truman Natioanl Security Project.

"След края на мандата си, президентите рядко си признават, че са направили много грешки. Буш още стои зад решението си американските войски да влязат в Ирак и Афганистан", категорична е Барбара Пери. 

Джордж Буш е обвинен, че не успява да задържи фокуса си върху войната в Афганистан, като насочва вниманието си и ресурсите на САЩ вместо към инвазията в Ирак през 2003 г. Той разширява целта си в Афганистан за изграждане на нация, за установяване на демокрация в западен стил. В проучване близо две трети от тези, които казват, че войната не си е заслужавала, държат Буш отговорен.

Промяна на очакванията (2009 - 2017 г.)

"Нашата цел е да унищожим Ал Кайда и сме на път да направим точно това", бяха думите на Барак Обама.

"Според мен възгледите на Обама бяха много по-реалистични и много по-адекватни, що се отнася до капацитета на САЩ", казва Барбара Пери.

По време та кампанията си през 2008 г. Обама обещава да сложи край на "вечните" войни на нацията, особено в Ирак. Но когато встъпи в длъжност през 2009 г., администрацията му го убеждава да одобри изпращането на още 30 000 войници в Афганистан. Дори след като бин Ладен беше заловен и убит през 2011 г., предупрежденията за императива за борба с тероризма забавиха ангажимента на Обама да се оттегли напълно. Когато напусна поста си през 2017 г., в страната са разположени почти 10 000 американски войници.

"Афганистан стана много по-периферен проблем за националната сигурност, особено след смъртта на Осама бин Ладен. Грешката бе в решението, взето по време на прилив на вълнение. Теорията как ще се борим и ще спечелим войната, се промени", обяснява Кари Лий.

Планиране на оттеглянето (2017 - 2021 г.)

"Тъй като той нямаше никакъв опит в политиката, освен кампанията си за президент, не мисля, че той е имал мнение по въпроса с Афганистан", на мнение е Барбара Пери относно външната политика на Доналд Тръмп. "Той искаше да оттегли военните сили и започна преговори за мир с талибаните."

По време на предизборната си кампания Тръмп обеща да върне войските у дома. Неговата глупава дипломация и стряскащо предложение да покани талибанските лидери в Кемп Дейвид изнерви дори някои от неговите собствени съветници. Той подписа "мирно споразумение" с талибаните миналата година, за което прогнозираше, че ще сложи край на битките, но това не се случи.

"Мисля, че администрацията на Тръмп и онези, участвали в преговорите за тази "сделка", бяха подложени на стрес и напрежение, че трябва да я подпишат, преди да напуснат офиса. Въпросът с човешките права, който бе в центъра на конфликта, вече не беше толкова важен за тези на власт", казва Кари Лий.

Оттеглянето (2021 г.)

Преди да обяви плановете за изтегляне на последните 2500 американски войници през пролетта, президентът Джо Байдън се обажда на Буш и бившия президент Барак Обама, за да ги уведоми. Той казва, че не желае да предаде тази война на пети президент и не желае да изпрати дори още един американски войник, който да загине там.

Крайният срок на Байдън предизвика зашеметяващия срив на афганистанските сили, настъплението на талибаните, хаотичната евакуация на повече от 116 000 американци и афганистански съюзници-и самоубийствената бомбардировка от терористична група, наречена ISIS-K. Вихърът донесе на Байдън порой от критики относно компетентността на неговата администрация.

"Байдън е интересен, защото е изграден от личен опит", казва Пери.

"Неговото виждане е, че няма да успеем да създадем демократична република в население с наистина дълбоки и древни културни и религионзи различия", допълва Лий. "Администрацията на Байдън се опитваше да се придържа към крайния срок, който бе наследила и отказваше да го промени."

Отговорността за началото на войната и нейното ръководство през поколение се носи от неговите предшественици. Буш, Обама и Доналд Тръмп са изправени пред критики, някои от които яростни, за военните и дипломатическите си решения. С повече от 2 към 1, 60% срещу 28% американц казват пред USA TODAY/Suffolk Poll, че войната не си е заслужавала.

Според Пери, войната в Афганистан формира президентите на Америка по начина, по който го е направил и конфликта във Виетнам за предшествениците им. По думите й, в този случай можем да говорим за успех, последван от пълен провал.