След триумфа на Тръмп: Какви ще са отношенията между Великобритания и САЩ?

Обединеното кралство залага повече на връзките си със Съединените щати, отколкото която и да е друга европейска страна. "Трансатлантическият съюз" е ключов елемент в стратегията му за отбрана и сигурност. Лондонското Сити и Уолстрийт са тясно свързани. Академици и студенти пътуват между американски и британски университети. Британец редактира водещия американски бизнес вестник, Wall Street Journal. Сякаш, когато се качиш на самолет от Лондон за Ню Йорк, виждаш, че съюзът на англоезичните нации, иницииран от Уинстън Чърчил, все още съществува.

Затова британският елит е шокиран от новината, че Доналд Тръмп отново е в Белия дом, с Републиканско мнозинство в Сената и с мнозинство както в популярния вот, така и в Избирателната колегия. Лидерът на Лейбъристката партия, Киър Стармър, бързо позвъни на "главния дразнител", за да го поздрави, но няма съмнение, че би предпочел победа на Камала Харис.

Това не е само защото Лейбъристката партия и Демократите са "сестрински партии", които споделят идеи и персонал. Министърът на финансите, Рейчъл Рийвс, изгради икономическата си стратегия ("секюронимика") на базата на оригиналната стратегия на Джо Байдън, а активисти на Лейбъристката партия заминаха за Америка, за да агитират за Харис. Също така, Тръмп символизира всичко, което Лейбъристката партия ненавижда — депортиране на нелегални имигранти, мачизъм и, според тях, расизъм. В дните си като редови депутат, външният министър Дейвид Лами нарече Тръмп "член на Ку Клукс Клан" и "нацист" и обеща, че ако той дойде във Великобритания, "ще протестирам срещу него".

Един нормален президент би възприел всичко това като част от политическата игра. Но Тръмп не е от типа, който прощава и забравя. Той комбинира чувствителна натура със способност да използва "обида", за да разклати опонентите си. Тръмп заведе дело срещу активисти от Лейбъристката партия за намеса в американските избори (активистите направиха грешката да координират действията си с представители на Лейбъристката партия).

По-широката политическа сфера в Обединеното кралство също е объркана от победата на Тръмп. Лорд Уилям Хейг, бивш лидер на Консервативната партия и настоящ кандидат за канцлер на Оксфордския университет, написа в The Times на 5 ноември, че Тръмп е „сериозна заплаха“ и „близостта до полунощ“. „Независимо от миналите ни политически предпочитания“, заключи той, „всички трябва да сме демократи“.

Единствените хора, които имат близки връзки с Тръмп, са на периферията на британската политика: Найджъл Фараж, разбира се, лидер на Reform, който отпразнува победата на Тръмп в Мар-а-Лаго; бившите премиери Борис Джонсън и Лиз Тръс; и няколко депутати като бившия вътрешен министър Суела Бравърман. Но тези малцина не са от полза за правителството на Обединеното кралство. Можем ли наистина да очакваме, че Стармър ще използва Фараж като „шепотник на Тръмп“ (или дори като британски посланик във Вашингтон, както Фараж би искал)?

Цялата статия може да четете на Bloomberg TV Bulgaria.