Евросъюзът допуска фалит на Гърция

За първи път европейските лидери са готови да приемат, че Гърция ще фалира по някои от задълженията си като част от нов спасителен план, който ще позволи общото ниво на задлъжнялостта й да остане в поносими граници, се посочва в коментар в британския вестник Financial Times.

Новата стратегия, която ще бъде обсъдена на днешната среща на финансовите министри от еврозоната в Брюксел, може да включва и нови отстъпки от европейските кредитори на Гърция като по-нататъшно намаляване на лихвите върху отпуснатите финансови пакети и мащабна програма за обратно изкупуване на държавни облигации, твърди изданието.

Тя отбелязва и вероятното изоставяне на френския план за рефинансиране на гръцкия дълг от банките.

"Основната цел е да се намали дълговото бреме на Гърция чрез действия на частния и публичния сектор едновременно“, заяви високопоставен европейски представител, участващ в преговорите.

Длъжностни лица предупредиха, че новият курс е все още в начален етап и окончателните подробности не се очакват преди края на летния сезон.

Но ако по стратегията бъде постигнато споразумение, тя би маркирала значима промяна в 18-месечната борба за обуздаване на дълговата криза в еврозоната.

До момента европейските лидери не бяха склонни да подкрепят какъвто да било план, определян като фалит, заради страховете, че той може да доведе до бягство на инвеститорите от всички държавни облигации, емитирани от периферните държави в еврозоната, включително Италия и Испания, които са съответно третата и четвъртата по големина икономики в еврозоната.

Доходността по италианските държавни облигации нарасна рязко през миналата седмица заради несигурността около Гърция.

Високопоставени европейски лидери, включително председателят на Европейската централна банка Жан-Клод Трише и председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, ще се срещнат с длъжностни лица от Европейския съюз преди срещата на финансовите министри от еврозоната.

Група от държави кредитори, водена от Германия, се опитва от няколко седмици да получи "доброволна" помощ от частните притежатели на гръцки държавни облигации за отлагане на плащанията, като надеждите са това да намали общото ниво на задлъжнялост на балканската държава докато бъде избегнат фалитът.

Но през последните няколко дни международните рейтингови агенции предупредиха, че всеки опит за включване на притежателите на облигации ще представлява ограничен фалит.

Обаче няколко европейски лидери решиха да се върнат към подкрепяния от Германия план за подтикване на настоящите притежатели на гръцки дългови ценни книжа да сменят вложенията си срещу нови, по-дългосрочни облигации.

Предложението на практика елиминира френското предложение от миналия месец, което според мнозина анализатори щеше само да увеличи гръцкия държавен дълг, осигурявайки по-голяма възвръщаемост за банките, които притежават гръцки дългови книжа и които щяха да ги рефинансират чрез средствата, получени от изтичащите гръцки облигации.

Според европейски представители, Institute of International Finance - групировката, която представлява големите притежатели на гръцки дълг – постепенно се отдръпва от френския план и започва да възприема германския.

„Има някакво приближаване на позициите в банковата общност в посока на по-реалистичен от френския план, който е старомоден“, заяви високопоставен европейски представител. Планът бе критикуван като обслужващ интересите на банките.

Според мениджъри, участващи в преговорите на Institute of International Finance, банките настояват за план за обратно изкупуване на гръцките облигации срещу съгласието им за преструктурираща програма с аргумента, че би могло да се получи трайно възстановяване само ако се намали общият дълг на Гърция.

Европейски длъжностни лица твърдят, че в правителствените кръгове има подкрепа за новото предложение.

Планът, подкрепен първоначално от германски инвеститори, включително Deutsche Bank, предвижда до 10% от неизплатения гръцки дълг да бъде изкупен обратно на свободния пазар.

Тъй като гръцкият дълг в момента се търгува под себестойността си, такова обратно изкупуване в основата си би било доброволно „орязване“, защото притежателите на облигации ще получат доста под номинала на инвестициите си. Остава обаче неясно каква част от обратното изкупуване ще бъде финансирана.

Европейската комисия отдавна настоява за използването на спасителния фонд на еврозоната от 440 млрд. евро за обратно изкупуване, но Германия блокира предложението.

Още икономически анализи четете в Investor.bg