Македония май ще е без дата за членство в ЕС през юни

Македония най-вероятно няма да получи през юни дата за начало на преговори за членство в ЕС, както препоръчват Европейската комисия и Европейският парламент, съобщи дипломат от ЕС, пожелал анонимност. Той отбеляза, че за да бъде постигнатнапредък, е необходимо Скопие да покаже по-ясна воля за решаване на споровете с България и Гърция.

Засега българските и македонските власти водят закрити преговори по подготовката на договор за приятелство и добросъседство, но остават спорни въпроси. Подписването на такъвдоговор, както и решаването на въпроса за името на Македония, воден с Гърция, са две от условията за постигането на единодушиев Съвета на ЕС за определяне на дата за началото на преговорнияпроцес. Съветът предстои да разгледа темата в края на месеца, апрез юни е възможно да премине към гласуване.

България и Гърция съвсем не са единствените, които не са съгласни с определянето на дата, коментира дипломатът. По неговите думи е далеч по-вероятно Скопие да попадне в положение да положи усилия за промяна на тона и отношението към съседите си от ЕС, ако все още е "в чакалнята", отколкото ако преговоритеза присъединяване започнат. Според него, през следващата седмица докладът на ЕК за напредъка на Македония ще отчете като положителни стъпки започналите двустранни преговори със София, както и продължаващите опити за намиране на изход от спора с Гърция, под егидата на ООН. Въпреки това не се очаква докладът да съдържа нови конкретни препоръки. Същевременно ще бъде отчетен ходът на вътрешнополитическите процеси, например събитията в националния парламент от декември миналата година, които не допринасят за европейския образ на страната.

По повод очаквания през следващата седмица дебат за Македония в ЕП и проекта на резолюция с препоръка за начало на присъединителните преговори през юни, най-съществен е процесът в Съвета на ЕС, където е необходимо единодушие. Сред основните поддръжници на предоставянето на дата за преговори на Македония са някои балтийски и скандинавски държави, както и страни от Централна Европа, но на противното становище са представители нат. нар. "стари" държави от ЕС.

Един от основните въпроси, който притеснява София и Атина, етекстът на член от македонската конституция по повод малцинствата в съседни държави. Очаква се, ако има напредък, тойда бъде свързан с поемането на ангажимент от македонска страна,че нищо в нейния основен закон няма да се приема като намеса във вътрешните работи на съседите.