Отделяне на Фландрия от Белгия би струвало ?237 млрд.

Сепаратисти от Белгия изчислиха, че обособяването на северната част от кралството - Фландрия, като самостоятелна република, би струвало 237 милиарда евро.

Изводът е на един от бившите ръководители на банката Ка Бе Се Реми Вермейрен, който се числи към фламандска сепаратистка група за размисъл. Неговите пресмятания са представени в книгата "Белгия. Невъзможна мисия", предаде БТА.

Финансистът предлага Фландрия да поеме 55 процента от бюджетния дълг на Белгия, което би се равнявало на 203 милиарда евро. Към тази сума той добавя преводи от по 3,6 млрд. евро годишно за социални дейности в продължение на пет години към южния белгийски регион Валония, като след това тази сума последователно да бъде намалявана с по 10 процента в следващите 10 години.

Сепаратистите предлагат Брюксел, който и сега притежава самостоятелен статут в рамките на кралството, да се обособи като град-държава. При подобно развитие дружествата от Валония и Фландрия следва да запазят правото да разкриват свои представителства и да осигуряват услуги за своите граждани в сегашната столица.

Следващата идея е всеки настоящ белгиец да може да избере гражданството си - брюкселско, валонско или фламандско, независимо в коя част на сегашната държава живее.

Това е първият случай в белгийската история, когато черно на бяло са представени изчисления за стойността на разделението на Белгия.

Темата за отделянето на Фландрия се появява обичайно покрай избори, като доскоро основен двигател за нейното разискване бяха умерените националисти от Нов фламандски алианс (НФА) - най-голямата политическа сила в държавата. Макар засега тази посока да не е силно развита в програмата на НФА в навечерието на изборите за Европейски парламент през май, председателят на партията Барт де Вевер вече обясни, че бъдещето на Белгия е в конфедеративното устройство, което предвижда максимална самостоятелност на трите региона преди пълното им разделяне. НФА е сред основните поддръжници на идеята за ограничаване на правомощията на белгийския крал, както и за по-нататъшната замяна на монархията с републиканско устройство.