Как живеят българите, заминали в Германия?

Българите в Германия са над 180 хиляди. 56 на сто от тези хора имат работа, но в повечето случаи се трудят срещу твърде ниско заплащане. На какво се дължи това? Изследване на фондация "Фридрих Еберт" търси причините, пише Дойче веле.

Стотици хиляди българи и румънци емигрираха през последните години в Германия. Повече от половината имат работа, но трудът им е нискоквалифициран, а заплащането - под средното за Германия. В техните страни обаче доходите и равнището на благосъстояние са в пъти по-ниски, така че решението на тези хора е обяснимо. Това са част от изводите в изследване на Матиас Йобелиус от германската фондация „Фридрих Еберт”.

Притокът на българи и румънци в Германия предизвика една от най-сериозните политически дискусии в страната през миналата година, посочва авторът на изследването и припомня популисткия лозунг на германския Християнсоциален съюз „Който хитрува - да си пътува”, прицелен в страховете на германците от конкуренцията на трудовия пазар и от опасността от злоупотреби със социалните помощи. В своето изследване Матиас Йобелиус добросъвестно се спира на различните измерения на един комплексен процес.

Румънците са по-добре интегрирани от българите

В Германия дойдоха по-малко българи и румънци, отколкото мнозина се опасяваха, констатира експертът. Между ноември 2013 г. и ноември 2014 г. в страната пристигнаха 87 000 румънци, а общият им брой в Германия нарасна до 352 544. Новопристигналите българи бяха 35 285, с което официално регистрираните в Германия български граждани станаха 181 520. Повече от половината (56%) от тези хора имат работа.

При анализа на трудовия пазар обаче излиза, че румънците са интегрирани много по-добре от българите. Сравнението показва, че пристигналите в Германия българи много по-често зависят от социални помощи - или като единствен източник на доход, или като добавка към недостатъчното трудово възнаграждение.

Според автора на изследването това показва, че българите често пъти работят при много лоши условия и срещу твърде ниско заплащане.

И двете групи обаче изкарват по-малко пари от средното в Германия: един български или румънски „гастарбайтер” на пълен работен ден взима средно 1 885 евро месечно, но върху тази сума плаща данъци и отчисления, които понякога надхвърлят 30%.

Йобелиус смята, че това ниско заплащане се дължи включително и на факта, че част от българите и румънците в Германия полагат много по-нискоквалифициран труд спрямо равнището на своето образование и професионални умения. 26 процента от тези хора са с висше образование (средният процент за Германия е значително по-нисък), но едва 13 на сто имат работа, която изисква висше образование. Почти половината българи и румънци в Германия упражняват труд, за който не се иска никакво образование.

Експлоатация и безправие

Работодателите често пъти нарушават трудовото и социалното право - тъкмо това е една от причините за лошото заплащане на българите и румънците, пише Йобелиус.

Медиите често съобщават за експлоатацията, на която понякога са подложени такива работници - например когато трудовите посредници взимат част от възнаграждението им, както при строежа на един берлински мол или на един нов хотел във Франкфурт. Отделните случаи са добре известни, но колко са общо засегнатите - това никой не знае. Често пъти работодателите налагат такива условия, при които жертвите нито могат да се съпротивляват, нито да се обърнат към полицията или консултантските служби.

През 2013 година в Германия са регистрирани 53 случая на „търговия с хора” с цел трудова експлоатация. Според специалистите тази нищожна цифра се дължи на факта, че разследващите органи обикновено не завеждат нарушенията на трудовото право под рубриката „търговия с хора”, а и много случаи остават неизяснени.

Другояче изглеждат нещата, когато търговията с хора се осъществява с цел сексуална експлоатация. Там цифрите са далеч по-високи, а по данни на полицията през 2013 година както повечето жертви на тази търговия, така и повечето заподозрени като извършители, идват тъкмо от България и Румъния.

Много разпространени са и други видове експлоатация. Често се практикуват такива форми на наемане на работна ръка, които позволяват да се заобикалят германските закони и тарифни ставки. Подобни договори са особено разпространени в строителството, ресторантьорството и месопреработвателната промишленост - все браншове, в които масово работят българи и румънци.

В своето изследване Матиас Йобелиус се спира и на проблемите, които притокът на българи и румънци създава на отделни общини в Германия - като Берлин, Бремен, Дортмунд или Дуисбург. От една страна експертът констатира, че доказаните случаи на злоупотреба със социални помощи са пренебрежими като брой, от друга обаче признава, че десетките хиляди българи и румънци, получаващи социални помощи или детски надбавки, действително обременяват бюджетите на по-бедните градове.

Защо заминават?

Накрая авторът коментира причините за трудовата миграция и интерпретациите, които получава проблемът в родните страни на трудовите мигранти. „Изтичане на мозъци” - бият тревога румънските медии, когато става дума за миграцията на високо образовани хора.

В същото време румънската общественост не е изненадана от факта, че 25 години след началото на прехода румънците все още търсят работа на Запад. Румънската общественост проявява към тях пълно разбиране, защото в Румъния и България доходите и равнището на благосъстояние са значително по-ниски в сравнение с Германия, а рискът от бедност - много по-голям.

Само за сравнение: в Германия минималното почасово възнаграждение възлиза на 8,50 евро, в Румъния - на 1,14 евро, а в България - на 1,04 евро. Средната заплата в България и в Румъния е около пет пъти по-ниска от тази в Германия, а в България покупателната способност е три пъти по-ниска от тази в Германия.

Тези огромни разлики няма да се преодолеят от днес за утре, констатира авторът и обръща внимание на факта, че Румъния (а това се отнася и до България) все още притежава икономическа структура, която е типична за страните в преход: непродуктивно селско стопанство, голям дял на сенчестата икономика, лоша инфраструктура и силна зависимост от приток на външен капитал. Йобелиус припомня още, че парите, които работещите в чужбина българи и румънци инвестират в своите страни, обикновено са повече от преките чуждестранни инвестиции. Но тези трансфери не дават импулс за модернизиране на тамошната икономика.

Матиас Йобелиус прави и един очевиден, но важен извод: „Тъкмо поради това, че разликата в жизнения стандарт е драстична, много граждани на тези страни и занапред (докато трае това положение) ще се ползват от свободния избор на работно място и ще търсят в други страни от ЕС по-добри шансове за работа и за живот”.