Европейската крайна десница черпи сили от кризата с мигрантите

"Заливане", "планирано нахлуване", "хаос с убежищата" - от Северна до Южна Европа крайната десница говори в синхрон, като добре смазана машина, която се възползва от хорските страхове, предизвикани от пристигането на половин милион мигранти в Европейския съюз от януари и с надеждата да извлече от това дивиденти, дойдат ли избори, пише Шарлот Плантив от Франс прес.

Въпреки че има известни нюанси, "поведението им като цяло се характеризира с борба със семантика, за да кажат, че хората, които идват, не са нито бежанци, нито мигранти, а нашественици", подчертава политологът Жан-Ив Камю, специалист по радикалнодесни движения.

Във Франция председателката на партия "Национален фронт" (НФ) Марин льо Пен говори язвително за "нелегални имигранти, които са започнали да искат много и да се държат арогантно". Тя уверява, че три четвърти от тях не са бежанци, а хора, дошли да искат "социални помощи".

Някои кадри на партията "Шведски демократи" дори обвиниха бащата на Айлян, удавеното сирийско дете, чиято снимка развълнува цял свят, че е искал да отиде в Швеция, "за да си лекува зъбите безплатно".

Според Камю "реториката се радикализира поради факта, че изгнаниците са мюсюлмани" и според крайнодесните били тръгнали на нещо като кръстоносен поход срещу "християнските традиции" на Европа.

Верен на себе си, холандският депутат Герт Вилдерс от Партия на свободата сравни мигрантската криза с "ислямско нашествие", което заплашва "сигурността, културата и същността" на Европа.

Този начин на говорене изобщо не е нов, но сега има по-силен ефект, защото "явлението миграция влиза в резонанс с явлението "Даеш" ("Ислямска държава"). "Когато НФ и белгийската партия "Влаамс беланг" изразяват враждебност към мюсюлманската имиграция, това не е нищо ново. Но когато организират голяма дискусия в Брюксел три седмици след нападението в "Талис", това е съвсем друго", допълни той, имайки предвид мароканския джихадист, обезвреден от пътници във влака Амстердам-Париж в края на август.

През последните години крайната десница в Европа се развива много добре благодарение на свързването на геополитическата криза, започнала след атентатите в САЩ от 11 септември 2001 г., с финансовата криза от 2009 г., напомня историкът Никола Льобур. "Като добавим третата криза, с мигрантите, крайнодесните сигурно ще ударят десетката, защото имиграцията им е любима тема", предрича той. За пръв път от 20 август "Шведски демократи" излязоха начело в проучване на общественото мнение. Във Фландия 9,7 на сто казват, че ще гласуват за "Влаамс беланг", докато през май бяха 7,9 на сто.

Според неотдавнашно проучване 34 процента от французите казват, че споделят възгледите на Льо Пен по въпроса с миграцията. За пръв път нейната партия може да се окаже на първо място в няколко региона на местните избори през декември. До края на годината местни избори ще има във Виена и в София. Успехът на крайната десница ще зависи от това какво предложат другите политически сили, подчертава Льобур.

Кризата с мигрантите дава възможност на крайната десница да се прояви не само по време на избори, подчертава Камю. Най-големите демонстрации бяха организирани миналата зима от движението ПЕГИДА ("Патриотични европейци срещу ислямизирането на Запада"). То протестираше всеки понеделник в източния германски град Дрезден и на 19 януари успя да събере 25 000 души. От пролетта обаче ПЕГИДА отслабва, а според различни сондажи над 60 процента от германците подкрепят приемането на мигранти.

Намирането на камион с труповете на 71 мигранти в края на август в Австрия, последвано от снимката на Айлян, предизвикаха вълна от съчувствие към изгнаниците. Някои популистки лидери взеха това предвид.

Италианецът Матео Салвини, който досега използваше само термина "нелегални", каза, че е готов да приеме в двустайния си апартамент в Милано бежанец, "който действително бяга от война". После побърза да добави, че ако трябва да избира между мюсюлманин и християнин, ще предпочете да е християнин".
 

/БТА/