Карлес Пучдемон - непокорният нов премиер на Каталуния

В продължение на пет години като президент (министър-председател на регионалното правителство) на Каталуния Артур Мас водеше нейния стремеж към независимост, но той беше предимно подкрепящ бизнеса центрист, прегърнал каузата на отцепването, защото политиката го изискваше. Когато на 9 януари Мас напусна поста, след като три месеца се опитваше да състави правителство, това проправи пътя за по-чист в идеологическо отношение наследник - Карлес Пучдемон.

В реч през 2013 г. Пучдемон каза, като цитира екзекутиран при диктатурата на Франсиско Франко каталунски журналист, че "нашествениците ще бъдат изгонени от Каталуния", имайки предвид испанското правителство, пише сп. "Икономист".

На 12 януари Пучдемон стана първият каталунски премиер, положил клетвата за встъпване в длъжност, пропускайки традиционния обет за вярност към конституцията и краля на Испания. Испанският вътрешен министър наблюдаваше с ледено мълчание.

Именно отдавнашното ангажиране на Пучдемон с независимостта, което голяма част от неговата десноцентристка партия "Демократична конвергенция на Каталуния" (ДКК) прие едва напоследък, му позволи да състави правителство, след като Мас не успя. Това му спечели доверието на крайнолявата партия "Кандидатура за народно единство" (КНЕ), чиито членове мислеха Мас за долнопробен поддръжник на икономиите, но изглежда, че смятат Пучдемон за по-достоен за доверие радикал.

Три месеца след изборите движението за независимост на Каталуния сега контролира правителството на областта. Но този контрол беше постигнат за сметка на образа на отцепниците. От години сепаратисткото движение успешно се представя като спокойно, любезно и напредничаво. Поддръжниците на продължаването на съюза с Испания бяха осмивани като реакционери или дори като приемници на наследството на Франко.

Сега висши членове на движението за независимост се тревожат, че то ще бъде идентифицирано с КНЕ, чиито размахани юмруци и безредни събирания плашат консервативните каталунци от средната класа. ДКК на Пучдемон по традиция подкрепя реда. Малката, но наскоро придобила сила КНЕ представлява радикалната промяна.

Безупречният образ на сепаратизма намира най-силен израз в демонстрациите в подкрепа на независимостта на Националния ден на Каталуния - 11 септември. През всяка от последните четири години в демонстрациите се включиха най-малко 600 000 човека - или около 10 процента от населението. Цели семейства идват на добронамерените протести, на които баби и дядовци държат за ръка малки деца и се развяват знамена в червено, златно и синьо - цветовете на движението за независимост, "а на улицата няма и един изхвърлен боклук", твърди Жорди Санчес, президент на групата "Каталунско национално събрание", която организира честванията.

Юнионистите се оплакват, че цивилизованата фасада на сепаратизма прикрива едно неприятно чувство за морално превъзходство. "Аз наричам това фактора Кумбая*", жалва се каталунски икономист, противник на сепаратизма. Внушаваното от движението усещане за праведност се подкрепя от участието на няколко монахини. Бенедиктинката с магистърска степен от Харвард Тереза Форкадес, която е пусната в отпуск от своя манастир в свещената каталунска планина Монсерат, е радикална фигура, харесвана от тълпата. Мас обичаше да бъде виждан с един от най-големите си почитатели - доминиканска монахиня на име Лусия Карам.

Според коалиционното споразумение Пучдемон сега ще води каталунското правителство по 18-месечна "пътна карта" към независимост. Конституцията на Испания обаче не позволява никаква стъпка към отцепване, нито има планове за референдум по въпроса. Действащото правителство в Мадрид, ръководено от консервативната Народна партия (НП) на Мариано Рахой, се зарича да приложи цялата сила на закона, ако прецени, че конституцията е заплашена.

Въпросът е дали каталунците ще подкрепят правителство, което следва открито конфронтационен курс. Мас определи регионалните избори като референдума за независимост, който Мадрид отказа да свика. Неговата коалиция "Заедно за "Да" и КНЕ, които подкрепиха пътната карта, спечелиха общо повече от половината места, но само 48 процента от гласовете. Дори много сепаратисти се съмняват, че това е достатъчно. Грозните вътрешни борби през последните седмици и радикалните лудории на КНЕ едва ли по някакъв начин засилват подкрепата.

Редиците на сепаратистите значително се разраснаха през последните шест години. Това е резултат донякъде от отказа на Рахой да приеме каквито и да е каталунски искания за по-голямо самоуправление.

Според Санчес най-важното е, че именно младите избиратели са най-големи привърженици на независимостта. Това вещае добро бъдеще за сепаратизма.

Много зависи от това как ще отговори централното правителство в Мадрид. За съжаление, общите избори в Испания на 20 декември доведоха до толкова разпокъсан парламент, че съставянето на правителство може да отнеме месеци или да се наложи да бъдат произведени нови избори. Каталуния може да има нов премиер, но въпросът за нейната независимост не е много по-близо до решаване.

*Кумбая е религиозна песен, получила широко разпространение в скаутското движение, а в политически смисъл това понятие се използва за обозначаване на изкуствено прикриване на дълбоко залегнали разногласия.
 

/БТА/