Маковей и ЕК vs. BG евродепутати: Мониторингът да остане!

12 членове на Европейския парламент се изказаха срещу продължаващото наблюдение на борбата с корупцията и съдебната реформа в България и Румъния.

Това стана по време на дискусия за тазгодишните доклади на Европейската комисия в парламентарната Комисия за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Брюксел днес.

Първоначално председателят на комисията трябваше да подканя колегите си да говорят, само трима се бяха записали за изказване, но впоследствие дискусията се оказа високоградусова и в нея бяха включени аргументи от конкурсите за красота, разпадането на Шенген, психологията на политиците и спомените отпреди влизането на двете страни в ЕС. Повечето оратори отправиха обвинения, че Европейската комисия дискриминира България и Румъния, не ги приема за пълноправни членки и пречи на влизането им в Шенген. Румънският социалист Емилиан Павел даже нарече някои от методите ѝ "аматьорски".

Българските евродепутати, които по-късно днес организират в сградата на Европарламента дебат по ползата от европейския мониторинг с участието на главния прокурор Сотир Цацаров и шефа на ВАС Георги Колев, настояха за незабавното премахване на механизма или за разпростирането му върху всички членки от ЕС.

Илиана Йотова, която е зам.-шеф на правната комисия на ЕП, заяви, че "механизмът за наблюдение боксува поне от 4 г. и не отбелязва никакъв напредък". Емил Радев от ГЕРБ пък го нарече "дискриминационен", а консерваторът Ангел Джамбазки добави, че той въвежда "двойни стандарти" и неравнопоставеност. Той се възмути, че и други държави нарушават правилата, имат корупция и проблеми с върховенството на закона, но не са санкционирани от Еврокомисията.

За равнопоставеност настоя и Мария Габриел от ГЕРБ, която смята, че България и Румъния не са по-различни от останалите членки на ЕС и трябва да се наблюдават по рамковия механизъм за върховенството на закона. Това е нов инструмент, който ЕС за първи път прилага срещу Полша, където има съмнения за неконституционни промени, засягащи висшата магистратура. Филиз Хюсменова от ДПС пък поиска правната комисия на ЕП да възложи на Европейската комисия да направи преглед на ефективността и ефикасността от мониторинга.

От общия патос се отклони само румънската евродепутатка Моника Маковей, която заяви, че мониторингът трябва да остане, докато не се решат проблемите. Тя настоя, че той е полезен на гражданите, а политиците не го харесват, защото ги принуждава да правят реформи.

Маковей, която е бивш правосъден министър на Румъния, каза още, че в България липсва политическа воля за изпълнението на механизма и че политиците не желаят приемането на закони, които ще се прилагат срещу тях.

След като изслуша критиките от български, румънски и други евродепутати представителят на Европейската комисия заяви, че "логиката е, че механизмът ще бъде прекратен при задоволително постигане на критериите".

"Никой не търси съвършенство, а само разумни резултати", подчерта еврослужителят. Той добави, че Комисията е направила възможното "да превърне механизма в обективен и справедлив инструмент".

Пратеникът на ЕК не се ангажира с конкретен срок за свалянето на наблюдението, макар че призна, че той е продължил "много по-дълго, отколкото някой изобщо е предполагал". Според него механизмът за сътрудничество и наблюдение е показал, че бил полезен и все още е такъв, което е било потвърдено и от страните членки. Вчера Съветът по общи работи даде препоръки за работата и през следващата година, продължавайки действието му.

При представянето на заключенията от мониторинга за 2015 г. представителят на ЕК направи ясно разграничение между България и Румъния, казвайки, че в първата основният проблем е липата на конкретни резултати, а във втората – че те са впечатляващи.

Както е известно председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обеща наблюдението да бъде свалено преди изтичането на мандата му през 2019 г. През януари той уточни, че докладите за България и Румъния не са свързани и всяка страна е оценявана според собствените си постижения. Тогава Юнкер каза, че Румъния може да разчита на скорошно сваляне на наблюдението, а България има още какво да прави.