У нас работим на принципа на информиране, румънците вдигат самолети заради дроновете

Скорошните удари по търговски кораби превръщат Черно море в изключително опасна зона, сравнима по потенциални негативни ефекти с други горещи точки като Ормузкия проток. Това коментира Стефан Станойков, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на корабните брокери и агенти (БАСБА), в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. По думите му у нас работим на принципа на информиране, а румънците вдигат самолети заради дроновете.

„Смятам, че особено след последните атаки ситуацията е тревожна, защото зад всеки един такъв инцидент стоят на първо място хората, които изпълняват обичайния си търговски рейс. Като цяло атака върху търговски съдове е недопустима... Последствията не се ограничават само до засегнатите хора, защото зад всеки рейс и зад всеки кораб стои корабособственик, който планира маршрут и наново трябва да преценява безопасността на екипажа.“

Станойков добави, че собствениците на товари и логистичните оператори зависят от достоверната навременна информация и добрата координация между бизнеса и институциите, за да могат да взимат бързи и адекватни решения.

Отлив на екипажи и контейнерни превози

Въпреки че към момента преките откази за плаване от вече наети моряци са ограничени, тенденцията за бъдещи периоди е притеснителна. Отбелязва се сериозен спад в желанието на корабособствениците да подписват договори за маршрути, минаващи през Черно море, каза Станойков. Корабособственици вече директно отказват оттук нататък да работят в Черно море, дали поради повишения риск за самите екипажи и за самия кораб, или заради повишаване на самите условия по доставката като застраховки и изисквания, добави той. 

„Има отказ за сключване на нови договори и последващ отлив на желанието да се работи в Черно море... Има опасност и това, което предполагам, че е възможно да се случи, най-вече целият този ефект ще го усетим след месец, месец и нещо, защото в момента това, което отчитаме като корабни посещения и като работа, в повечето случаи е ефект от вече сключени договори.“

Настоящите пристанищни мощности и корабни визити изглеждат заети на пръв поглед, но реалният спад на активността и потенциалното замразяване на част от трафика ще станат видими в рамките на 30 до 45 дни, коментира Станойков.

Около 65% от превозваните стоки в България минават през морето, което прави икономиката ни изключително уязвима при логистични смущения, напомни Станойков. Българският износ на пшеница и царевица е пряко застрашен от повишените транспортни рискове. Търговците ще бъдат принудени да калкулират по-високи разходи в крайната експортна цена.

В същото време може да има недостиг на вносни стоки и суровини. Само на пристанище Варна за първото тримесечие се обработват десетки хиляди TEU (еквивалент на 20-футови контейнери). Чрез този трафик в страната влизат както потребителски стоки, така и критични резервни части за местни заводи и предприятия, каза Станойков.

Скок на застрахователните премии

Финансовата тежест от военния риск се прехвърля директно върху транспортната верига, като застрахователните компании реагират мигновено на повишения риск, каза Станойков.

„Застрахователите определят засега все още допреди последния удар... между 0,4% и 1% увеличение на ставките за застраховане. Което автоматично започва да ограничава потребителите, защото когато цената на транспорта расте било то през застраховане, всичко това увеличава самата себестойност на стоките.“

Този ръст на разходите неминуемо рефлектира върху крайната цена на суровините и стоките за крайния потребител. При краен сценарий на сериозен спад на морския трафик, алтернативата би била пренасочване към сухопътни маршрути (например разтоварване в гръцки пристанища и превоз с камиони), което допълнително ще оскъпи логистиката.

По време на срещите с българските институции се въвеждат нови инициативи, включително подобряване на докладването и споделянето на здравна и оперативна информация за преминаващите кораби. Въпреки това експертите от бранша отправят сериозни критики към липсата на активна и превантивна защита от страна на българските въоръжени сили, сравнявайки я с действията на съседна Румъния.

„Коментарите не са особено позитивни, защото румънците не веднъж, а два пъти вдигат самолети за унищожаване на дронове, докато тук работим на принципа на информиране... Според мен лично дроновете трябва да бъдат унищожавани, а не да се подготвя спасителна операция“, каза Станойков.

На фона на натрупаните кризисни фактори, българският бизнес все още няма яснота за евентуални компенсаторни механизми от страна на държавата или Европейския съюз. За сметка на това съседна Румъния вече обсъжда и предприема конкретни дискусии за държавно субсидиране и компенсиране на част от увеличените разходи по застраховки и транспорт за засегнатите оператори.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.