България не е готова за еврото

България не е готова да приеме еврото. Това заключава доклад на Европейската комисия за сближаването на държавите извън еврозоната, с който тя оценява готовността им на всеки две години.

Според договора си за членство България се е задължила да приеме общата европейска валута, но това не е обвързано със срок.

Европейската комисия смята, че страната ни отговаря на три от петте минимални условия за членство – стабилност на цените и на публичните финанси, както и на изискването за дългосрочните лихви. Девет години след влизането си в ЕС България все още не е пригодила законодателството си към еврото и не е постигнала стабилност на обменния курс.

По-специално в доклада се посочва, че Законът за БНБ не отговаря на изискванията що се отнася до независимостта на банката, забраната за парично финансиране и интеграцията ѝ към Европейската централна банка.

Другото условие, което не изпълняваме, е фактът, че България още не е подала кандидатурата си за т.нар. „чакалня за еврото“ – споразумението ЕRM II.

В заключенията се добавя, че развитието на валутните резерви и лихвите по краткосрочните заеми показват, че инвеститорите все още смятат България за прекалено рискова за вложения. Поддържането на големи резерви като бюджетен буфер подкопава валутния борд, се казва в публикувания днес анализ.

Сред добрите новини, които се отчитат, е стабилността на лева спрямо еврото и ниските цени.

Дефлацията, в която икономиката ни се намира от лятото на 2013 г., позволява формално да се отчете и спазването на изискването поскъпването да не надвишава 0,7%. Ниската инфлация обаче се обяснява със слабото вътрешно търсене и спада на експортните цени. Очакването на Брюксел е тя да се запази отрицателна до края на годината. Ниските цени в България (47% от тези в еврозоната към 2014 г.) се оценяват като потенциално положителна възможност за дългосрочно сближаване в бъдеще.

Стабилността на публичните финанси и поддържането на бюджетния дефицит в рамките на изискванията за страните от еврозоната позволява на Еврокомисията да заключи, че България отговаря на изискването за обществените разходи.

Според доклада обаче страната трябва да положи повече усилия през следващите две години да се удържи в границите предвид прогнозите за увеличаване на бюджетната задлъжнялост. Що се отнася до дългосрочните лихви, Европейската комисия не пропуска да отбележи поскъпването на държавните ценни книжа през 2014 г. и 2015 г. вследствие от фалита на КТБ и предизвиканата от него нестабилност в банковия сектор.

Освен петте формални критерия за влизане в еврозоната докладът изследва и балансът по плащанията и интеграцията на пазарите. Посочва се, че българската икономика е добре интегрирана в еврозоната посредством инвестициите, но що се отнася до условията за правене на бизнес „ България се справя по-зле от повечето страни от еврозоната“.

Финансовият сектор също е добре интегриран в европейския особено що се отнася до високия процент чужда собственост в българската банкова система, посочва докладът на Брюксел. Българската икономика обаче все още бива описвана чрез крехкостта на финансовия си сектор, високата бизнес задлъжнялост и ниската адаптивност към нуждите на трудовия пазар.

Не е пропуснато да се напомни, че България е сред европейските държави с изключителни макроикономически баланси, поради което е подложена на допълнителен мониторинг по линия на Европейския семестър.

През 2015 г. България създаде Координационен съвет за подготовка на страната за членство в еврозоната начело с министъра на финансите. Владислав Горанов заяви тогава, че правителството се стреми влизането в еврозоната да стане възможно най-бързо. Като първа възможна дата той посочи 2018 г.

Чехия, Полша, Хърватия, Швеция, Унгария и Румъния също получават негативна оценка от Европейската комисия за готовността си да се присъединят към еврото. Общо 9 европейски членки в момента не използват общата валута, но Дания и Великобритания са се отписали от задължението да вървят към нея с договорите си за присъединяване към ЕС.

Седем от 12-те държави, влезли в Съюза през 2004 г., вече са въвели еврото. Последната държава, приета в Еврозоната, е Литва през 2015 г.