Европа без стратегия за след британския референдум

Европейците се ориентират към ограничени инициативи за изваждане на Европейския съюз от застоя след референдума за членството на Великобритания, тъй като за значителен подем на европейското строителство са нужни желание от общественото мнение и основополагащо френско-германско споразумение, каквито липсват.

Каквото и да решат британците в четвъртък, но най-вече ако изберат излизане от ЕС, ще са големи очакванията към Германия и Франция, страните основателки на европейския проект, да съживят този проект, пострадал от икономическия застой и от подема на популизма и национализма, пише Ясин льо Форестие от Франс прес.

"Съблазънта на статуквото и системната съпротива срещу обновлението биха били политическо самоубийство", а референдумът във Великобритания може да накара и други страни да последват примера й при липса на подем, предупреди Институтът Монтен във Франция.

Жаждата за силен сигнал се усеща най-вече от френска страна. Френският министър на икономиката Еманюел Макрон обеща пред в. "Монд", че страната ще подеме "инициатива", целяща да се "избегне разпространяването на Brexit-а и незабавно да се поднови динамиката на един положителен проект за Европа". Той изтъкна по-специално необходимостта от бюджет, парламент и комисар за еврозоната.

Германските колебания

Ентусиазмът от германска страна е много по-слабо осезаем. "Не бихме могли в отговор на евентуален Brexit да насърчим засилване на интеграцията. Това би било глупаво, мнозина с право биха се запитали не сме ли разбрали ние, останалите политически лидери", все по-евроскептичното послание на народите си, предупреди в сп. "Шпигел" германският министър на финансите Волфганг Шойбле.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер също смята, че задълбочаване на интеграцията "заплашва да внесе допълнително объркване".

Драстичният възход навсякъде из континента на враждебните на Европа движения, включително в Германия, вече показа това.

"Много страни изпитват голям страх по този въпрос понастоящем, тъй като нямат подкрепа за тези идеи от общественото мнение. Всички предпочитат да бъдат предпазливи", каза германски правителствен източник, пожелал да остане неназован.

Разногласията и подозренията между Париж и Берлин по въпроса за засилващото се евро се запазват въпреки публичните декларации. Франция се затруднява да контролира своите дефицити и трудно приема идеята надзорът върху тях да се осъществява от наднационална инстанция, докато Берлин отхвърля идеята за обединяване на дълговете.

"Днес сме блокирани от две табута: френско - за прехвърлянето на суверенитет, и германско - за прехвърлянето на финансови правомощия или за солидарността. Не може да се постигне напредък, без да ги разбием", смята Еманюел Макрон.

Отбрана и сигурност

Внезапно се оказва, че нито един мащабен отговор за времето след референдума не изглежда добре обмислен. "Германците се опасяват, че може да се окажат лице в лице с една отслабена Франция. Няма единомислие каква политика да се възприеме след референдума", обобщава Доминик Моизи от Френския институт по международни отношения (Ифри).

В самото германско коалиционно правителство няма сходство в позициите на социалдемократите, които по-скоро одобряват засилена интеграция, и на консерваторите от Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел, някои от чиито членове призовават ЕС да върне част от правомощия на държавите, за да се дадат гаранции на евроскептичното обществено мнение.

"Няма план какво ще прави Германия, понеже правителството е разделено за стратегията след евентуален Брекзит", посочва германският консервативен всекидневник "Велт".

В резултат размишленията се фокусират повече в посока на ограничени инициативи в по-консенсусните области на сигурността и отбраната - прерогатив на държавите, отбелязват различни източници.

"През следващите месеци ще се говори много за европейска отбрана", доверява френски правителствен източник. "Има доста широко съгласие, че може да се направи повече в областта на външната политика и общата европейска сигурност", казва германски източник.

Проучва се например предприемането на повече общи външнополитически мисии, напредъкът към единодействие в производството и покупката на въоръжение и окончателното формиране на истинска гранична полиция на ЕС в отговор на миграционната криза и на терористичната заплаха.

Колкото до идеята за голям скок към европейска армия, за която хранят надежди федералистите, тя ще трябва да почака.
 

/БТА/