ЕК ни съди заради липса на защитени зони за дивите птици

Европейската комисия съобщи, че започва дело срещу България в Съда на ЕС заради неосигуряване на защитени зони за дивите птици в Рила.

Делото е свързано с неизпълнение на задължението за опазване на уникалните местообитания и на важни видове птици. Българските власти не са разширили зоната, поставена под специална защита, за да се предпазят по необходимия начин застрашените видове диви птици.

Рила е най-високата планина в България и на Балканския полуостров и е сред най-ценните площи в страната и в ЕС по отношение на опазването на 20 уязвими вида птици.

Съгласно законодателството на ЕС за опазването на дивите птици държавите от ЕС са длъжни да определят специални защитени зони за опазване на застрашените от изчезване видове, на уязвимите към промените в местообитанията им птици или на птиците, определени като редки или нуждаещи се от особена грижа.

Досега България е поставила правилно 72 процента от зоната под особена защита. По този начин не са обхванати важни части от местообитанията на 17 застрашени вида птици, включени в приложение от директивата.

Така се застрашават видове като пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus) и врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum), както и белогърбият кълвач (Dendrocopos leucotos), трипръстият кълвач (Picoudes tridactilus), лещарката (Bonasa bonasia) и черният кълвач (Dryocopus martius).

Въпреки предупреждението на ЕК, отправено през октомври 2014 г. и свързано с нуждата от разширяване на обхвата на защитените зони, България не е изпълнила това задължение. Затова ЕК започва дело пред Съда на ЕС.

Решение за новата защитена зона "Рила-буфер" ще се вземе през 2018 г., съобщи междувременно Министерството на околната среда и водите.

Наказателната процедура на Европейската комисия за недостатъчност на мрежата от защитени зони в района на ниска Рила започна през 2008 г. Обвинението се отнася до това, че територията на Защитената зона "Рила" за опазване на дивите птици не е определена така, че да съвпада с територията на Орнитологично важно място (ОВМ) "Рила".

Определянето на териториите като защитени зони от мрежата Натура 2000 се основава единствено на научни данни. Предложенията за определяне на зоните се разглеждат от Националния съвет за биологично разнообразие (НСБР) –  консултативен орган към министъра на околната среда и водите, в чийто състав са представители на научни и академични институти, заинтересованите министерства и ведомства, и неправителствени природозащитни организации.

На проведеното на 1 септември 2006 г. заседание, НСБР взема решение да предложи на министъра на околната среда и водите да внесе в Министерския съвет списък на защитени зони от мрежата Натура 2000, сред които е и защитена зона "Рила". Списъкът на защитените зони с техния териториален обхват е приет от Министерския съвет през 2007 г.

За да отговори на наказателната процедура, през 2011 г. България допълни списъка на защитените зони с нова защитена зона „Рилски манастир” за опазване на дивите птици в границите на ОВМ „Рила”. По този начин 72% от територията на ОВМ беше включена в границите на защитените зони.

За това е уведомена ЕК, която продължи да настоява цялата територия на ОВМ да бъде определена като защитена зона, въпреки че в разменената многократно кореспонденция през годините страната ни защитаваше обоснована позиция за достатъчност на екологичната мрежа.

През март т. г. НСБР разгледа предложение на неправителствена организация за определяне на нова защитена зона в ниската част на Рила. В рамките на процедурата бяха внесени аргументирани с научни данни становища от различни институции, научни организации и кметовете на засегнатите общини.

Вследствие на проведените обсъждания НСБР взе решение да отложи разглеждането на документацията за новопредложената защитена зона „Рила-буфер“ за опазване на дивите птици за извършване на допълнителни проучвания. Те трябва да бъдат възложени на експерти, които не са участвали в изготвянето на предложението, както и на участвали в подготовката на представените за заседанието становища.

Допълнителните проучвания трябва да бъдат извършени в срок до 2 години.