Войната на Орбан: Не на живот, а на смърт

"Трябва ли да се позволи на ЕС да взема решенията за преселване в Унгария на лица, които не са граждани на Унгария, без съгласието на Държавното събрание (унгарския парламент) ?"

Такъв бе въпросът на референдума, състоял се в Унгария на 2 октомври. Формулировката на избора, предложен от правителството на гражданите, показва, че това не бе "референдум за бежанските квоти на ЕС", както съобщиха много медии, нито пък "референдум за оцеляване на Европа", както изкуствено драматизира характера на унгарския плебисцит американското издание "Форин полиси".

Референдумът бе организиран от унгарското правителство в отговор на решението на Европейския съвет от септември м. г. да разпредели 160 000 бежанци, струпали се главно в Гърция и Италия, в другите страни от ЕС според квоти, определени от органите на Евросъюза, пише ВладимирМаксименко, "Фонд за стратегическа  култура".

Месеци наред правителството на Виктор Орбан призоваваше гражданите да отговорят с "не" на предложения въпрос. Същевременно водещите страни от "атлантическата общност" здраво държаха в полезрението си унгарската тема; изглежда никоя от големите медии там не се въздържа от опити да компрометира било самия референдум, било унгарския политически режим, било лично министър-председателя. При все че Унгария е лоялна членка на НАТО (от 1999 г.) и на Европейския съюз (от 2004 г.).

През септември в информационната кампания против Унгария бяха включени и правозащитници. "Хюман райтс уоч" обвини унгарския кабинет, че използва "прекомерна сила" към бежанците, а "Амнести интернешънъл" разпита 143 души и стигна до извода, че в Унгария "върховенството на правото" е сменено с "върховенство на страха", а бежанците "ги бият, ритат и насъскват кучета срещу тях". С една дума, Унгария е страна, където "с цинични похвати държат хората, търсещи убежище, извън подложените на милитаризация граници".

Колко му е да формираш отрицателен образ на страната в международното обществено мнение, щом оценки като тази на "Амнести" за събитията в Унгария се разпространяват от "глобални" медии?

Защо обаче страстите се нажежават дотам? Ако говорим с езика на числата, случаят не е нещо голямо - от общо 160 000 разселвани Брюксел определи за Унгария квота от 1294 души.

Нещата обаче не опират до квотите - и въпросът, поставен на референдума, го показва съвсем ясно.

Унгарският референдум се очертава като избирателен плебисцит с общоевропейско значение. В рамките на "една отделно взета страна" бе получен отговор на въпроса кой има или няма правото да предписва на държава от ЕС инжекция с чужда култура - приемане на задължително количество мигранти. Унгария тук не е единствена - освен нея миналия септември срещу европейския "план за разселване" гласуваха Чехия, Словакия и Румъния.

Един от замислите в тази конфронтация бе разкрит във "Файненшъл таймс". На 29 септември вестникът помести статията "Унгарският референдум е скъпоструващ фарс". Авторът, подразнен, твърдеше, че референдумът е юридически нищожен, тъй като според Лисабонския договор Европейският съвет има всички пълномощия да решава миграционния проблем на равнище Европейски съюз. Значи проблемът, по който правителството настойчиво приканваше унгарците да кажат "не", вече е решен без тяхно участие. Точка.

Брюксел и Берлин зачитат мнението на унгарския народ - но как така ще сменят заради тия унгарци механизма за управление на Евросъюза! От такъв популизъм нищо хубаво няма да видят, това е то.

Сблъсъкът между националното самосъзнание и моделите за наднационално управление (в пределите на глобалното) не са изолиран "унгарски въпрос". Той отдавна тревожи страните от Стара Европа, например Германия, Франция, Австрия. Опитът за централизирано разселване на бежанците само изостри старите спорове. Ще отбележим, че той приключи с провал - за една година властите на ЕС успяха да разпределят из страните членки на ЕС няма и 5 процента от набелязаните за разселване из Европа 120 000 близкоизточни и африкански мигранти.

Показателно е, че сблъсък от същия род виждаме на тазгодишните президентски избори в Америка. Удари часът - и Доналд Тръмп вдъхна живот на добре познатото за американците противопоставяне между изолационисти и интервенционисти (глобалисти).

В Унгария референдумът поиска от хората отговор на един въпрос, поставен ребром: дали народът на Унгария в лицето на законно избраните от него органи на държавната власт има суверенитета да определи с кого желае да живее - или народът е съгласен да му се отнеме част от суверенитета? Да или не?

Вече знаем как отговориха унгарците.

Сега накъде?

На 10 септември Виктор Орбан произнесе програмна реч пред актива на управляващата партия ФИДЕС - Унгарски граждански съюз. Доколкото в Европа, САЩ, а и другаде, тази реч бе подмината с абсолютно и красноречиво мълчание (показващо само състоянието на "световните" медии и нищо повече), ще си позволя да цитирам няколко фрагмента от тази реч.

"Онова, което представляват днес нашите опоненти, няма нищо общо с идеите на великите либерали от миналото - заяви Виктор Орбан. - Нашите опоненти изповядват нихилизъм от най-висока проба - и тази нихилистична перспектива е превзела света, превзела е институциите на Европейския съюз. Нихилизмът е представен днес от (председателя на Европейската комисия Жан-Клод) Юнкер, (бившия белгийски премиер, идеолог на "Съединените европейски щати" Ги) Верхофстат, (председателя на Европейския парламент Мартин) Шулц. Нихилистите са малцинство в обществото, но те отдавна държат в подчинение европейския елит (. . .) Нихилистичният елит отхвърля дискусията за ценностите в името на политкоректната лъжа (. . .) Идва време да се отърсим от тиранията на малцинството (. . .) Излизането на британците от ЕС ни дава чудесна възможност да се замислим какъв елит е отхвърлила една страна с 65-милионно население."

Ето и най-същественото от думите на Орбан в тази реч за самия миграционен въпрос: "За тях (нихилистите) мигрантите са начин час по-скоро да бъде разрушена Европа, изградена върху ценностите на християнството и националната държавност (. . .) Но тази война отваря огромни възможности пред привържениците на идеята за християнска национална държава".

Рязко очертал по този начин водораздела не между Евросъюза и "останалите", а в самия Евросъюз, Орбан разбира, че е нарушил правилата на играта в "единна Европа". Разбира и друго - че във войната, започната от него, ще последва опит да бъде възпрян на всяка цена, без да се подбират средствата. Всъщност казва точно това: "Предстои битка не на живот, а на смърт".

И добавя: "Не съм убеден, че успехът ще е с нас".

Един напълно трезвомислещ европейски политик.

98,3 на сто от гражданите на Унгария, участвали в референдума от 2 октомври 2016 г., подкрепиха Виктор Орбан с отговор "не" на предложения въпрос.

/БТА/