Диабетът: Кога да изследваме кръвната захар, макар и да няма ясни симптоми

На 14 ноември отбелязваме Световния ден за борба с диабета. В България над 500 000 души или около 8-9% от населението са диагностицирани със захарен диабет.

Захарният диабет често се развива без ясни симптоми, затова ранното откриване и редовните изследвания са от съществено значение.

За рисковите групи специалистите препоръчват изследване на кръвната захар и гликирания хемоглобин. Това обясни ендокринологът доц. д-р Явор Асьов в съботното издание на "България сутрин".

Все повече хора развиват диабет

"Диабетът е метаболитно заболяване, изключително разпространено, което се свързва с множество дългосрочни усложнения", заяви доц. Асьов пред Bulgaria ON AIR.

По думите му рискът от тях е пряко свързан с контрола на заболяването и поддържането на нормални стойности на кръвната захар.

По данни на Международния диабетен атлас, цитирани от специалиста, около 590 млн. души по света живеят с диабет - приблизително един на всеки 9 възрастни. Тенденцията е към увеличаване, особено при диабет тип 2, който е най-разпространената форма.

Сред основните причини са наднорменото тегло, затлъстяването и съвременният начин на живот. Изобилието от силно преработени, калорични и богати на мазнини и захари храни допринася за покачването на теглото и увеличава риска от заболяването, отбеляза той.

Кръвната захар и гликираният хемоглобин показват риска

Преддиабетът и ранните стадии на диабета често протичат без симптоми. Затова специалистът подчерта, че не е достатъчно човек да чака появата на оплаквания, преди да потърси лекар.

"Това са лица на възраст над 35 години, такива с наднормено тегло, с фамилна история за захарна болест, с високо кръвно и холестерол", посочи доц. Асьов за хората, при които е особено важно да се направи скрининг.

Като първоначални изследвания ендокринологът препоръчва измерване на кръвната захар и гликирания хемоглобин. Те могат да помогнат за установяване на потенциален проблем още преди появата на симптоми. Според него е важно рисковите пациенти да обсъдят тези изследвания с личния си лекар.

Какво следва след поставянето на диагнозата

Доц. Асьов отбеляза, че първата стъпка е консултация с лекар, който да определи необходимите изследвания и последващите грижи. Освен кръвните показатели минималният пакет включва изследване на урина за оценка на бъбречната функция, както и консултации с офталмолог и кардиолог.

Той посочи, че в "Александровска болница" предстоят кампании за безплатно измерване на кръвната захар, в които ще участват млади лекари. Целта е да бъдат откривани хора, които може да имат заболяването, без да подозират за него.

При диабет тип 2, който обхваща около 90% от пациентите, промяната в начина на живот е съществена част от лечението. Тя включва по-здравословно хранене, контрол на теглото и повече движение, уточни специалистът.

Храненето и движението са част от лечението

"Половината от лечението е промяна в стила на живот", коментира доц. Асьов.

Тази промяна невинаги е лесна за пациентите заради натовареното ежедневие и трудностите при изграждането на нови навици.

Според специалиста не е необходимо човек напълно да се отказва от всяка храна, съдържаща захар. По-важно е цялостното хранене да бъде балансирано, с повече зеленчуци, нетлъсти меса и риба, по-малко храни с високо съдържание на захари и мазнини.

"Мит е, че от лъжица мед се развива захарна болест", каза ендокринологът, като добави, че за появата на диабет значение имат наследствената предразположеност и съвкупността от рискови фактори, а не консумацията на един конкретен продукт.

Физическата активност също има важна роля - подобрява инсулиновата чувствителност, влияе върху апетита и подпомага контрола на телесното тегло.

По думите му не е задължително тя да изисква посещения във фитнес зала или скъпо оборудване. Важното е пациентът да намери подходяща и достъпна форма на движение.

Фамилната обремененост увеличава риска

Хората, в чието семейство има близък с диабет, трябва да бъдат по-внимателни и да следят здравето си. Според доц. Асьов наличието на роднина с диабет тип 2, особено ако заболяването е открито в по-ранна възраст, може да увеличи риска за децата му с близо 50%.

По думите му фамилната история има значение и при диабет тип 1. Специалистът отбеляза, че все по-активно се обсъжда ранното установяване на хората с повишен риск, преди да се развие заболяването.

Според него диабет тип 1 остава класическата форма на заболяването в детска възраст и изисква лечение с инсулин. През последните години обаче все по-често се установява и диабет тип 2 при деца, което е свързано и с увеличаването на наднорменото тегло.

"Това е гигантски проблем, защото това са пациенти с много ранни метаболитни увреждания", посочи доц. Асьов.

Той подчерта, че при децата е особено важно да се работи върху трайна промяна на храненето и физическата активност, вместо лечението да се свежда единствено до прием на лекарства.

Новите терапии и технологиите променят лечението

Специалистът подчерта, че съвременната медицина разполага с възможности за лечение и на двата основни типа диабет.

При тип 2 значителен напредък има при инкретин-базираните терапии. Те влияят върху обмяната на веществата, подпомагат намаляването на теглото и контрола на кръвната захар, а според специалиста могат да намалят и риска от редица усложнения.

Доц. Асьов посочи, че в България тези лекарства се реимбурсират от Здравната каса за пациентите с диабет, които отговарят на условията.

При диабет тип 1 развитието е свързано както с усъвършенстването на инсулиновите препарати, така и с новите технологии. Инсулиновите помпи вече могат да се свързват със системи за непрекъснато проследяване на кръвната захар и алгоритми с изкуствен интелект, които регулират подаването на инсулин според данните за пациента.

Доц. Асьов поясни, че сензорите за продължително мониториране дават информация за нивата на глюкозата през целия ден, вместо пациентът да разчита само на отделни измервания чрез убождане на пръста.

"Това не е присъда, това е контролирано заболяване. С модерни методи на диагностика и лечение се постигат отлични резултати", каза още гостът.

Като най-важни стъпки той открои активното изследване на хората в рисковите групи, редовния контрол и постоянните усилия за промяна на начина на живот. Диабетът е хронично заболяване и изисква дългосрочна грижа, но при добър контрол пациентите могат да имат добро качество на живот.