Франция пред избор: Макрон или Льо Пен е по-малкото зло?

Балотажът на президентските избори във Франция между Еманюел Макрон и Марин льо Пен поставя пред дилема много френски прогресивни избиратели: първият е смятан за един от основните архитекти на най-непопулярните пропазарни и антисоциални политики на Франсоа Оланд като реформите в трудовото законодателство, които отнеха жизненоважни права на работниците. Ако бъде избран, Макрон обещава още по-твърда версия на тези реформи, които унищожиха Френската социалистическа партия.

Льо Пен, не по-малко неолиберална от своя опонент (тя има социално-икономическа платформа, подобна на тази на Доналд Тръмп), предлага авторитарен режим, в който може да се даде воля на старите фикс идеи на френския фашизъм: агресивно поведение към мюсюлманите, борба с имиграцията и ограничаване на гражданските свободи, пише "Гардиън".

Коя от двете злини да избере левицата? Отговорът изглежда подвеждащо ясен: как привърженикът на левицата ще избере Националния фронт? Но арогантността и некомпетентността на Макрон усложняват проблема. Във вторник той се появи по телевизията, за да поиска направо общ вот срещу срещу Льо Пен.

Въпреки че е кандидатът на политическата и икономическата върхушка, бившият банкер не се движи по гребена на вълната на всенародната подкрепа. Социологическо проучване на института "Ъпиниънуей" показва, че 54 процента от далите гласа си за Макрон са гласували тактически. Истината е, че бившият министър на икономиката няма солидна група избиратели зад себе си и не е наистина популярен.

Льо Пен използва непохватността на Макрон и посочи, че опонентът й е откъснат от обикновените хора и живее в свой собствен свят. Стратегията й е ясна: тя ще го представи като марионетка на финансовите пазари, на Еврокомисията, на "глобализираните и космополитни елити". Себе си ще изтъкне като негов антипод - защитник на работниците, на националния интерес и истински патриот.

Класирането на крайната десница на втори тур на президентските избори не е просто връщане към април 2002 г., когато напук на всички очаквания Жан-Мари льо Пен се изправи срещу Жак Ширак. Тогавашният президент срази стария крайнодесен лидер. Днес обаче Марин льо Пен има шанс, макар и малък, да спечели вота и да заеме поста на Оланд.

Повечето коментатори казват, че това е крайно невероятно. Въпросът може да бъде разгледан и от друг ъгъл: възможно ли е Макрон да загуби? Неопитният кандидат може да направи ужасни гафове и да отблъсне редица леви избиратели.

В неделя вечерта Макрон и неговите поддръжници отидоха в скъп ресторант в Париж и празнуваха така, сякаш вторият тур им е в кърпа вързан. Льо Пен направи тази седмица изненадващо посещение в завода на "Уърлпул" край Амиен, в Северна Франция, който ще бъде затворен през 2018 г. и няколкостотин работници ще бъдат съкратени. Тя призова за "икономически патриотизъм" и през идните дни ще изтъква приликите между нейната социална програма и тази на отпадналия от надпреварата Жан-Люк Меланшон, за да привлече разочаровани леви избиратели.

Реакциите след неделните резултати бяха необичайно приглушени въпреки присъствието на крайната десница на втория тур. Профсъюзите са по-разделени от всякога и може да не излязат заедно срещу Националния фронт на традиционната първомайска манифестация.

Нежеланието на левите да гласуват е най-голямата заплаха от всички. В социалните мрежи лозунгът "Нито Макрон, нито Льо Пен" набира скорост. Популярни са хаштагове като "#БезМенНа7Май".

Това са признаци на крайно политическо объркване и доказателство за "дедемонизирането" на Националния фронт в очите на избирателите. Някои левичари твърдят, че "неолиберализмът е също толкова лош, ако не и повече, от фашизма" или че "неолиберализмът се подхранва от фашизма". Други твърдят, че евентуален президентски мандат на Макрон ще гарантира победа на Льо Пен през 2022 година. Те забравят, че ниската избирателна активност може да направи победата на Льо Пен възможна още през 2017 година.

Социологическо проучване от тази седмица показва, че макар и 50 процента от избирателите на Меланшон да дадат гласа си за Макрон, 20 процента ще предпочетат Льо Пен. Това е тревожно и е предупреждение към самодоволните политици и медии. Използването на антифашистка реторика от 30-те няма да повлияе този път на млади хора, които не разбират този тип говорене. Това още по-ярко подчертава идеологическите слабости на френската левица.

Най-изявените политици, партии от левицата и синдикати казаха, че "нито един глас не бива да отиде при Льо Пен". Добре, но все пак това може да насърчи неявяването пред урните. От всички леви кандидати единствено Беноа Амон подкрепи недвусмислено Макрон в неделя вечерта. Но Меланшон засега си мълчи и може да не каже какво ще прави на втория тур.

През 2002 г., когато бе от социалистическата партия, Меланшон ясно призова да се гласува срещу Льо Пен. Този път подмина въпроса и каза, че ще се допита до поддръжниците си и ще им даде "необвързващото си мнение" следващия вторник. Ако Меланшон запази мълчание, това ще е политически безотговорно; най-сериозният акт на детоксификация на крайната десница във френската политика.

Това наистина е дилема, но е избор между две злини и левите избиратели трябва без колебание да изберат по-малката. Първо, да победят категорично фашисткия кандидат, като използват единственото средство, с което разполагат - да гласуват за Макрон.

След това да започнат да се противопоставят на президента Макрон, като дадат на левицата мнозинство в Националното събрание. Левицата ще има шанса да се завърне в политиката с неолиберален президент на власт, но ще бъде захвърлена завинаги на бунището, ако на власт дойде крайната десница. 

/БТА/