Напредък: България втората най-често споменавана от Юнкер

България е втората най-често споменавана държава в годишната реч "За състоянието на Съюза", произнесена днес от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Изказването е най-важната политическа проява за годината на шефа на европейското правителство и очертава приоритетите за работа на Европейската комисия.

След като миналата година не беше спомената нито веднъж, сега България е с три директни позовавания, веднага след Румъния, която е цитирана пет пъти в речта.

Юнкер се позовава на България, когато обещава да продължи европейската помощ с жива сила за охрана на границата ни, когато призовава за незабавното приемане на България и Румъния в Шенген и когато настоява европейските членки да не се делят на първа и втора категория.

"Европа трябва да е съюз на равни. Равенство между членовете му, големи и малки, източни и западни, северни и южни. Не правете грешка, Европа се простира от Виго до Варна. От Испания до България", казва Юнкер, обяснявайки, че той е за сценарий, при който бъдещият ЕС се развива като по-тесен съюз след напускането на Великобритания.

България има отделен ред и в работната програма на Европейската комисия, която си поставя за цел през следващите 16 месеца да предложи ревизия на законодателството за свободно движение и "гарантиране на пълна интеграция на Румъния и България в Шенгенското пространство."

Подобен ангажимент пое и френският президент Еманюел Макрон при визитата си във Варна през август.

Освен в случаите, когато е в комбинация с България, Румъния получава внимание с обещание за осигуряване на детски ваксини и с домакинството на среща на върха през 2019 г, на която ще се реши бъдещето на ЕС от 27 членки.

В същото време "непослушните" Унгария и Полша не са назовани нито веднъж, а критиката срещу тях за солидарността за миграцията и за върховенството на закона, се чете между редовете.
Председателят на Еврокомисията настоя всички държави, които желаят, да бъдат допуснати в Еврозоната. Той обеща през декември да бъде предложено създаването на специален фонд, от който през европейския бюджет технически и финансово да се подпомагат страните, които се готвят да приемат еврото.

В същото време Юнкер се обяви против идеята на френския президент и германския канцлер за разделянето на Европейския парламент между държави, използващи общата валута и останалите, както и за създаване на самостоятелен бюджет за еврозоната. Според него това ще доведе до допълнително разделение в ЕС.

Вместо това Юнкер предлага създаването на общ разузнавателен отдел срещу тероризма и за разследването на терористични престъпления от Европейския прокурор, който в момента има само правомощия да нищи измами с еврофондове. Юнкер обещава и общ орган за труда, който да следи работниците да получават еднакво заплащане за еднаква работа, без да се прави разделение между местни работници и придошли от други европейски страни. Еврокомисията обчисля превръщането на спасителния механизъм за еврозоната в Европейски паричен фонд по подобие на Международния валутен фонд.

Председателят на Еврокомисията се застъпи за създаването на министър на еврозоната, който да бъде едновременно еврокомисар и да председателства заседанията на държавите от еврото - Еврогрупата. Той отиде и по-далеч, настоявайки шефът на Европейската комисия да оглавява и Европейския съвет, в който заседават страните членки, представени от своите лидери. Сега този пост, създаден през 2009 г, се заема от поляка Доналд Туск.

Юнкер потвърди, че до края на 2019 г ЕС няма да се разширява с нови членки, но  обяви, че по време на българското председателство, Еврокомисията ще публикува стратегия за приемането на Сърбия и Черна гора, които според него са най-напреднали. Юнкер не спомена Македония, която се надява от 2004 г да получи дата за започване на преговори за членство. Затова пък той смята, че Турция няма да се присъедини в "обозримо бъдеще", тъй като от известно време "с огромни крачки се отдалечава от ЕС".

На същото мнение е и Европейският парламент, който призова през юли за замразяване на преговорите за членство, които Анкара води от 2005 г. Решението обаче, както и в случая с българското влизане в Шенген, зависи от страните членки, които не са единодушни по въпроса.

До дни Еврокомисията ще излезе с предложение за създаване на нов механизъм за контрол на изкупуването на европейски компании от чужди инвеститори, предвид зачестилите придобивания от китайски капитали.

Предвиждат се и промени в избирателната система. Освен създаване на паневропейска листа за европейските избори през 2019 г, от която ще могат да се избират евродепутати едновременно от гласоподавателите във всички държави, Юнкер предлага и еврокомисарите да могат да се кандидатират в Европарламента, както и прекратяване на еврофинансирането за евроскептични, екстремистки и националистически партии.