България изпраща в ЕС 0,5% от работната си сила

Броят на българите, изпратени на работа в ЕС, съставлява 0,5 на сто от броя на работещите у нас. Това показват данни на Европейската комисия за 2015 година, представени от Европейския парламент.

Същевременно делът на приетите у нас чуждестранни работници от държави от ЕС е пет пъти по-малък (0,1 на сто от общия брой заети в нашата страна).

Сходна тенденция се наблюдава в Чехия, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Португалия, Румъния, Словения и Словакия. Полша отбелязва най-значителната разлика в съотношението - изпратените в ЕС са 2,9 на сто от работещите, а приетите чуждестранни работници от ЕС са 0,1 от пазара на труда.

Белгия, Германия, Франция, Австрия, Швеция и Великобритания отчитат обратното съотношение - при тях броят на изпратените в чужбина работници изпреварва броя на приетите.

Данните показват също, че българи най-често биват пращани на работа във Франция, Белгия и Германия.

Статистиката бе представена във връзка с обсъжданите в Европейския парламент промени в директивата за командированите работници. Тази европейска разпоредба засяга хората, изпратени от своя работодател в друга държава от ЕС временно за извършването на услуга.

Според одобрените снощи от парламентарната комисия по заетостта промени занапред изпратените в чужбина работници следва да получават еднакво възнаграждение за еднакъв труд, независимо от коя страна от ЕС произхождат.

Предвижда се също след изтичането на първоначален срок от 24 месеца за командированите работници да бъде прилагано изцяло местното трудово законодателство.

Средствата за пътуване и нощувка следва да бъдат покривани от работодателя или включени в заплатата. Двугодишният срок на отстъпка може да бъде удължен, ако дружеството, изпратило работника, се нуждае от допълнително време за извършването на услугата.

Дейността на международните превозвачи ще бъде обхваната от допълнително законодателство, но докато то бъде подготвено, ще се прилага посочената директива. Тези предложения се очаква да бъдат гласувани от Европейския парламент следващата седмица и след това да бъдат обсъдени в Съвета на ЕС.

Ако бъдат въведени, промените ще засегнат особено командированите работници, които досега се ползват от възможността да бъдат облагани по законодателството на своята (изпращащата) страна. Разликите в облагането в отделните държави в ЕС спестяват засега на източноевропейските работниците големи суми от данъка върху доходите и социалните осигуровки, които в Западна Европа са в пъти по-високи. Това е причината западните държави да настояват за промени, защото според тях евтината работна ръка води до "социален дъмпинг".

С обяснението, че всички работници "трябва да имат равни права и защита", групата на западноевропейските държави, водени от Франция, настоява всички работещи в дадена държава от ЕС, независимо дали са командировани или постоянно заети на местния трудов пазар, да получават еднакви заплати за еднакъв труд и да бъдат облагани еднакво.

Очаква се въвеждането на подобни мерки да пресече притока на източноевропейски работници и да разтовари социалните бюджети в западноевропейските държави, които сега плащат обезщетения за безработица на местните хора, останали без работа покрай притока на източноевропейци.
 

/БТА/