Българките раждат в... Германия! 4202 българчета през 2015-а

Рекордна раждаемост отчете Статистическата федерална служба в Германия. Данните показват, че новородените от майки чужденки съставляват една пета от общия брой.

"Значителният прираст се дължи преди всичко на румънки, българки и сирийки", отбеляза авторитетният вестник "Ди Велт".

4202 българчета са били родени в Германия пред 2015 (последната отчетена година), сочат официалните данни. Това е с 34 на сто повече спрямо предходната година. По-голямо увеличение има само при посочените по-горе румънски и сирийски майки.

Статистическите данни обаче сочат друга любопитна тенденция. След 2000 г. в германските болници всяка година се раждат повече български бебета. Откакто България е член на ЕС в Германия на бял свят са дошли общо 17 580 българчета, като през първите две години от членството ражданията са били под 1000. Така българките вече са на девето място сред чужденките по броя на ражданията в Германия. Тук лидери са туркините (21 555), но при тях от 2000 г. насам се забелязва постоянно намаляване.

Общо 263 320 български граждани са живели в Германия към 31 декември 2016 г., сочат официалните данни. От тях 142 175 са от мъжки пол, 121 145 – от женски. Спрямо предходната година увеличението е с близо 40 хил. души.

На фона на детските надбавки в България тези в Германия изглеждат огромни – 192 евро за първо и второ дете, 198 евро за трето и 223 евро за всяко следващо дете. Реално, сумите не са толкова големи предвид стандарта в страната и разходите за детски градини и ясли, пише "Труд".

В Германия майчинството е по-кратко от това в България. Там системата е по-сложна, на практика жените имат право на една платена година и една неплатена. Може да вземат още една година неплатена, докато детето стане на седем години, но само ако работодателят разреши.

При връщане на работа след майчинство жената може да работи на по-кратък работен ден. Но отново – ако работодателят е съгласен и договорът й позволява това. И при съответното намаляване на заплатата.

Таксите за ясла и градина зависят от една страна от доходите на родителите, от друга – от населеното място и съответната провинция. Стриктната германска система отчита времето, което детето прекарва в градината. Колкото повече часове остава, толкова повече плащат родителите. Ако престоява малко време, напр. до 4 часа, и не се храни, се заплаща само за гледане. Разходите за храна не са ниски, защото на малчуганите им се предлагат биопродукти. Също така в градините няма ястия със свинско, тъй като в тях има и деца на мюсюлмани.

Най-ниски са таксите, ако децата посещават общински градини и ясли 160-200 евро. Най-скъпо е в частните градини, където на месец сумата може да достигне 1000 евро. В тези, устроени към учреждения и фирми, цената излиза около 400 евро на месец, ако детето престоява пълен работен ден.

Има и напълно безплатни детски градини в страната, като броят на градовете с подобна инициатива се увеличава всяка година.