И в Евросъюза даренията в... тайни партийни касички

За европейските политически партии са оставени вратички за незаконно финансиране и парични манипулации и в новите законови поправки, изготвени от Европейската комисия. Това констатира Европейската сметна палата в публикувано в навечерието на Коледа становище.

То е по повод предложение на Европейската комисия от октомври за промени в статута на европейските партии, които да влязат в сила за изборите за Европейски парламент през пролетта на 2019 г.

Европейските одитори посочват, че Еврокомисията регламентира финансовите дарения, оставяки безвъзмездното предоставяне на стоки и услуги от спонсори извън правилата. При това “предоставянето на непарични вноски може да се окаже трудно за оценяване”, се казва в становището.

Това според одиторите създава възможност за заобикаляне на правилата за прозрачност и за максимално допустимите размери на партийните дарения.

Сметната палата е забелязала, че в предложението не се засяга и въпросът с вземане на банкови заеми за издръжка на партиите, което "може да доведе до риск правилата относно даренията и вноските да бъдат заобиколени чрез получаване на заеми при особено благоприятни условия".

Сред другите вратички оставени за тайно финансиране се посочва отсъствието на регламент за даренията за организации, които са на подчинение на партиите и които могат да се използват като канал за неявно спонсориране.

Според настоящите правила политическите партии на европейско ниво финансират дейността си чрез собствени средства, след което доказват с документи целесъобразността им, и парите им се връщат от европейския бюджет. Ето защо одиторите искат да се намали процентът на външно набиране на средства за европартиите до 10 на сто от бюджетите им и до 5% за партийните им фондации. Еврокомисията предлага 85% от издръжката на европейските партии да е за сметка на европейския бюджет, а останалите - собствени средства.

Сметната палата възразява и срещу изискването националните партии, които членуват в европейски семейства да публикуват програмите на партиите майки на сайтовете си и да декларират, че са техни членове поне година преди изборите, тъй като смята, че е трудно това да се следи. Еврокомисията иска всяка национална партия да посочва на видно място към кое евросемейство принадлежи, за да могат избирателите по-лесно да се ориентират кой ги представлява в Европейския парламент. Сметната палата предлага да се търсят други начини за деклариране на връзка между националните и европейските партии.

Най-съществената от предложените от Еврокомисията промени е забраната за членуване едновременно в няколко европейски партии, както и индивидуалното членство. Според Брюксел чрез второто европартиите заобикалят изискването за представителство в поне 7 европейски държави. Мярката е насочена основно срещу евроскептиците, които си допълват бройката с индивидуални членове. Така например Слави Бинев е индивидуален член в европартията на евроскептика Найджъл Фараж, включително и в периода,  когато беше депутат от ДПС, членуваща при проевропейските либерали от АЛДЕ.

В момента 13 европейски парии имат право на финансиране чрез бюджета на ЕС. Най-големи субсидии получават ЕНП и Партията на европейските социалисти.

За 2017 г. за ЕНП има планирани 8,9 млн. евро в европейския бюджет, за ПЕС - €6,9 млн. и 2,5 млн. за либералите от АЛДЕ.

Евроскептицците на Марин Льо Пен разчитат на европейска субсидия от €1,7 млн., а тези на Фараж на 1,1 млн. евро. Комунистите очакват 1,6 млн.

От българските партии в ЕНП членуват ГЕРБ, ДСБ, СДС и Демократическата партия. БСП са при социалистите,  а ДПС и НДСВ - при либералите.