Балканските банди: Как са си поделили "бизнеса" в Европа?

Престъпните групи от Балканите са си поделили бизнеса в Европа и не си пречат една на друга. Това става ясно от доклад на Европейската комисия за безвизовото пътуване от Западните Балкани и страните от Източното партньорство.

Всички държави от бивша Югославия имат безвизов режим с ЕС, но по силата на механизъм, приет тази пролет, Брюксел може да им върне шенгенските визи при внезапни потоци от бежанци и мигранти или при заплаха за сигурността. Европейската комисия е натоварена да наблюдава процесите и да докладва за тенденциите веднъж годишно.

От анализа за 2017 г става ясно, че балканските бандити се профилират на национален принцип, оставяйки на останалите ниши, в които те да се разгръщат.

Сърбите и босненците например са най-активни в кражбите и обирите, докато черногорци се профилират в трафика на мигранти, става ясно от доклада.

Албанските престъпни групи продължават да са най-силния източник на организирана престъпност от региона с по 20 души месечно обявявани за издирване от службите на европейските държави. Следвани от босненците и сърбите.

Освен че са най-многобройните, албанските банди са и най-широкопрофилни, работейки активно в трафика на наркотици и на мигранти, в рекетьорството и изнудването, се казва в доклада. За разлика от останалите, албанците покриват всички основни видове наркотици за Запада от канабиса, през кокаина и хеероина. В страната се намират и най-големите запаси от оръжие на Балканите.

Македонските банди се профилират в трафика на хора и в доставката на хероин и синтетични наркотици.

Незаконният износ на археологически паметници, икони и църковна утвар е тяхна специализация, както и измамите със спортни залагания.

Босненските банди са най-силни в жилищните кражби, грабежите и изнудването, както и в трафика на хора. Страната остава едно от депата на крадени автомобили от Европа, откъдето те се преразпределят към други части на света.

Черногорските престъпни групи се занимават основно с трафика на кокаин и незаконните цигари. Те държат и бизнеса с “трансферите” на спортисти.

Сърбите се занимават основно с кражби и грабежи, силни са и в трафика на хора през Балканите, се казва в доклада.

Документът на Еврокомисията проследява и тенденциите за незаконната имиграция на балкански граждани към ЕС.

Въпреки, че отказите на молбите за предоставяне на политическо убежище в ЕС, са достигнали 91%, албанците са и най-многобройни в подаването им. Основните страни, в които те търсят закрила са Гърция и Италия, за разлика от всички останали балканци, които предпочитат Германия и Франция. Над 30 000 молби за убежище са подадени от албански граждани за европейска закрила. през 2016 г. 33 500 други живеят незаконно в Европа, се казва в документа на Брюксел.

Македонците подават молби за убежище основно в Германия. Там има и най-много незаконно пребиваващи. Те се опитват да останат и в Унгария, Словения и Хърватия. 470 души са се кандидатирали за бежанци в Исландия.

Като цяло шансовете за получаване на убежище в ЕС от граждани на балканските държави са ниски, като връщаните са между 90 и 160% от подадените молби.

България има споразумения за реадмисия с почти всички балкански държави. Проблеми се споменават само за връщането на неевропейски граждани, влезли незаконно от Сърбия. Белград взема обратно около 10 на сто от определените за реадмисия, се казва документа на Брюксел. Проблемът е сходен и за исканията за реадмисия от Унгария и Румъния.