Ако ЕС ни забрани пластмасата: Кафето поскъпва с 5 ст., а останалото?

Ако готвената европейска директива за забрана на пластмасовите прибори за еднократна употреба влезе в сила веднага, чашките за кафе и сокове, чинийките и останалите пластмасови прибори може да поскъпнат между 3 и 5 пъти, макар и не всичките. Това показа проучване на "24 часа" на актуалните цени на едро на тези пластмасови изделия и най-достъпните им в момента алтернативи.

Пластмасовите прибори и чинии може да поскъпнат до 5 пъти, ако европейската директира за тяхното ограничаване и забрана стане факт. Чашките за кафе, чиниите и останалите прибори ще поскъпнат значително.

Миналата седмица Европейската комисия оповести официално за готвената забрана. Тя ще се въведе с нова евродиректива, която все още се обсъжда. Предложението е да се дадат две години на всяка страна членка да приеме национални цели за намаляване на пластмасовите изделия за еднократна употреба и 6 години, за да ги постигне, пише "24 часа".

В проекта се споменават само определени изделия: чаши, чинийки, прибори за хранене, сламки, бъркалки, пластмасови дръжки за детски балони и клечки за уши. Те трябва да се заменят с алтернативни - от биоразградима пластмаса или от друг материал, който не замърсява природата.

В момента у нас почти всички заведения за хранене предпочитат да калкулират пластмасовите прибори в цените, вместо да ги продават, защото така е по-удобно.

Според Тодор Бургуджиев, шеф на рециклираща компания, директивата би довела до средно поскъпване на тези разходи на заведенията и търговците с 10-15%. При това положение едно кафе, което сега е 2 лв., би станало най-много 2,05 лв. Доводът на Бургуджиев обаче е, че ще мине време, докато забраната влезе в сила, а и много неща зависят от начина, по който всяка държава ще въведе забраната.

На нашия пазар и сега се продават алтернативи на ПВЦ изделията и сравнението между техните цени на едро и тези на ПВЦ посудата показват доста големи разлики. Една обикновена прозрачна пластмасова чашка от 250 грама например по цени на едро е 1,25 стотинки. Същата чашка, но от биоразградима пластмаса или от картон, е 6,9 стотинки, което е малко повече от пет пъти. Ако търговецът реши да включи цената на това изделие в цената на кафето, това би го оскъпило от 2 лева на най-много 2,10 лв. Кафето от 40 ст. би поскъпнало най-много на 42 ст.

Обикновената пластмасова чинийка с вместимост 200 мл струва на търговеца 5,8 стотинки, докато биоразградимата е 16,7 ст., което е почти три пъти по-скъпо.

Най-голяма е разликата при сламките. Пластмасовата излиза по 0,4 ст., докато биоразградимата е 2,5 ст., т.е. разликата е 6 пъти.

Горе-долу от този порядък е и разликата между различните видове прибори – лъжица, нож и вилица. Особеното тук е, че на нашия пазар няма биоразградими, а дървени, които струват по 5 ст. бройката, докато пластмасовите са по 1,45 ст.

Любопитното е, че ако се забранят и пласмасовите бъркалки, това няма да доведе до поскъпването им. Защото пластмасовите по цени на едро са около 0,062 стотинки, докато на пазара е пълно с дървени, които са близо два пъти по-евтини – по 0,032 стотинки. Обяснението е, че те се правят от отпадъчен дървен материал.

Засега не е ясно с какво биха могли да бъдат заменени пластмасовите дръжки за балончета. Те се продават по 26 лв. с ДДС за килограм, но няма биоразградими. Другият начин да се върже един детски балон е с връв.

Дяволът обаче е в подробностите. Проектодирективата дава на всяка държава сама да си избере начина, по който ще забрани тези изделия, както стана това с найлоновите торбички през 2014 г.

Механизмът ще е всеки производител или вносител на пластмасови изделия за еднократна употреба да се регистрира и до 15-о число на всеки месец да попълва декларации какви количества от всяко изделие е пуснал на пазара през предния месец. Върху тези количества той ще трябва да плати продуктова такса на държавното “Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда” (ПУДООС), което е към Министерството на околната среда и водите.

Така че цените ще зависят и от продуктовата такса, а каква ще е тя, тепърва ще се определя от Министерството на околната среда и водите. В проектодирективата няма указания, както нямаше и за торбичките. През 2014 г. например таксата за торбичките у нас беше само 15 ст. на бройка, после стана 35 ст., а сега е 55 стотинки, което доведе до голямо поскъпване и недоволство сред производителите на пластмасови изделия.

Срещу директивата вече се обяви работодателската организация Business Europe, която претендира за по-дълъг срок за въвеждане на забраната, за да могат производителите да се настроят към новите изисквания.

Има още една важна подробност за пластмасовите изделия, която не е ясна, а от нея зависи много - дали търговците на дребно ще бъдат длъжни да продават пластмасовите изделия, или не. В директивата не се казва нищо по този въпрос, както беше и при найлоновите торбички. Но въпреки това през 2016 г. у нас бе въведено задължението всички торбички с дебелина под 25 микрона задължително да се продават на клиентите, а не да се подаряват.

РИОСВ може да наложи глоба до 1000 лв. на търговски обект, който подарява такива торбички. Иначе самите търговци на дребно нямат задължението да плащат продуктова такса и да отчитат торбичките. Но при проверка от РИОСВ са длъжни до покажат документ откъде са ги купили. Ако нямат или ако доставчикът им не е платил продуктовата такса, ще трябва да я платят те.

Следваща цел – кеновете и бутилките

Според пакета “Кръгова икономика” на Европейската комисия до 2030 г. в ЕС ще трябва да се рециклират до 85% от всички алуминиеви опаковки за напитки, които се използват при кеновете за бира и безалкохолни. Този документ все още няма задължителен характер, но нищо не пречи скоро да се подготви нова директива и всяко правителство да се принуди да наложи продуктови такси и върху кеновете.

В същия документ се говори и за капачките на пластмасовите бутилки, като се изразява становище, че те трябва да са с винт и да са неотделими от гърлото на бутилката. Причината е, че като са свободни, попадат по-лесно във водите и в крайна сметка отиват в моретата и океаните, което в последните години е замърсило много световния океан и е причинило смъртта на много водни видове.