Гей семействата имат право на личен живот

Европейският съд в Люксембург постанови, че съпрузите в гей браковете имат същите права на личен и семеен живот като тези в хетеросексуалните семейства, независимо дали еднополовите бракове се признават в страната или не.

Според съдиите “еднополова двойка, би могла да попада в обхвата на понятието „личен живот“ и в обхвата на понятието „семеен живот“ по същия начин, както връзката на двойка лица от различен пол, намиращи се в същото положение”.

Магистратите отсъдиха по случай на румънец, сключил гей брак с американец в Белгия. Той се ожалил на съда за сексуална дискриминация, след като румънските власти отказали да дадат право на постоянен престой на американския му съпруг.

Двойката живяла в САЩ, оженила се в Брюксел и решила да се установи да живее в Румъния. Тъй като половинката на румънеца не е европейски гражданин, по местното законодателство той можел да остане в страната само три месеца. Двамата подали документи за постоянен престой, но молбата им била отхвърлена. Властите не признали брачното свидетелство на двамата, тъй като еднополовите бракове в Румъния не са узаконени.

Европейските съдии обаче смятат, че законодателството на ЕС, постановяващо свободата на движение, разрешава на съпрузите на европейски граждани да живеят на едно място.

Решението, което е адресирано до румънския Конституционен съд, но е задължително за всички държави от ЕС, постановява, че европейското законодателство е неутрално спрямо пола на гражданите, така че може да обхваща и съпруга от същия пол на съответния европейски гражданин.

Магистратите подчертават, че съвместното живеене не влече след себе си последствия за узаконяване на брака. Решението дали да признават еднополовите бракове е на националните власти в държавите.

Но ако правото на движение и престой се тълкува по един начин в част от тях и по друг в останалите, това би било нарушаване на свободата на движение, смятат магистратите.

Свободата на движение е една от четирите основни свободи в ЕС наред със свободното движение на стоки, услуги и капитали.

Европейските съдии смятат, че свободата на движение не може да зависи от това дали един брак е законно признат или не.

Върху свободното движение на хора може да се налагат ограничения, но те не бива да се обуславят от гражданството на съответните лица, освен ако не са въведени по обективни причини. ЕС наложи 7-годишни изключения за новите страни при влизането им ЕС, така че техните граждани да не могат да работят в старите членки. Това беше мотивирано със стабилността на трудовите им пазари и като временно изключение.

В случая с гей семействата обаче съдиите в Люксембург посочват, че става дума съображения за обществен ред. Според тях признаването на еднополови бракове, сключени в други държави, не накърнява института на брака в първата държава членка, тъй като се отнася само до правото на постоянно пребиваване.

То не влече задължение за признаване на еднополовите бракове като цяло, уточняват европейските магистрати. И затова не може да се смята, че то накърнява националната идентичност или че застрашава обществения ред в съответната държава.

Съдът припомня, че национална мярка, която може да възпрепятства упражняването на свободата на движение на хората, може да бъде оправдана само ако е в съответствие с основните права, гарантирани в Хартата на основните права на Европейския съюз. Тъй като основното право на зачитане на личния и семейния живот е гарантирано от Хартата, то трябва да важи за всички граждани, независимо дали те са от еднакъв или от различен пол.