Миграционният натиск върху България – от гръцката граница

Досега България е върнала със самолети обратно близо 3000 афганистанци, дошли нелегално у нас. Това съобщи пред български журналисти в Брюксел премиерът Бойко Борисов в кулоарите на Европейския съвет.

Изказах притеснение, че огромният миграционен натиск в момента върху България идва от гръцката граница, добави той. За пореден път обявих, че солидарността на България е опазването на външната граница на ЕС, посочи Борисов.

Не можем да говорим за вторично разпределение на мигранти, преди да сме решили въпроса с външните граници. Чухме тревогите и проблемите на Испания, Италия и Франция, добави той.

Премиерът посочи, че за да се справи, всяка държава има нуждата от политическа воля, да инвестира в своята гранична сигурност. Второ, което зависи от ЕС - споразумения с трети държави, откъдето тръгват миграционните процеси. Трето - ако е необходимо, както за България се дадоха 160 млн. евро за техника и всичко останало, така да се подпомогне и всяка държава, която поиска определена сума, отбеляза Борисов.

На базата на тези три неща, тогава вече говорим за вторичното разпределение, солидарността, хуманността, коментира премиерът. Той уточни, че досега нашата страна е изразходвала едва половината от отпуснатата сума от ЕС за охрана на границите.

По неговите думи въпреки желанието на австрийското председателство на Съвета на ЕС засега няма възможност за напредък в преговорите по промяна на правилата от Дъблин. Има три групи държави - едните, които казват "категорично не искаме мигранти"; другите, които казват - да, символично бихме взели, но да се реши въпросът с външната граница; третите са залетите от мигранти като Германия, Швеция, Австрия и които искат вторичното преразпределение, поясни Борисов.

По повод преговорите за напускането на Великобритания той изрази очакване с изтичането на сроковете работата да се ускори. Според премиера през ноември няма да има извънредно заседание на Европейския съвет по този въпрос.

Колкото повече намаляват времето и срокът, толкова ще става по-интензивно, нервно и напрегнато, и ще се доближаваме до решение. Излизането без договор ще е много лошо и за двете страни, коментира премиерът, цитиран от БТА.

Борисов съобщи, че по повод предстоящата през декември среща в Полша, свързана с опазването на природата, е настоял в протокола от днешното заседание в Брюксел да бъдат включени три точки с пряко отражение върху енергийната сигурност на нашата страна. Първото изискване е за запазване на договорната цел от 40 процента намаляване на вредните емисии до 2030 г.; второто е за недопускане изобщо на преразглеждане на рамката на ограниченията, а третото е за недопускане на повишаване на финансовите ангажименти от ЕС към развиващите се държави, сред които попадат Китай, Абу Даби, Дубай.

Ние да плащаме за това ми се вижда неестествено, несериозно и неправилно, коментира Борисов. Нашата енергийна сигурност 60 на сто е на базата на въглища, поясни министър-председателят.