Еврокомисията: Не сме искали чужд купувач за БЕХ

Европейската комисия отрече твърдението на българския енергиен министър Теменужка Петкова, че е искала чужд инвеститор да влезе в Българския енергиен холдинг (БЕХ), за да се откаже от глоба за нарушаване на принципите на конкуренция на общия европейски пазар.

„За нас беше важно само престуктурирането на компанията, така че да изчезне възможността за повтаряне на незаконните действия. Как да бъде направено това, не е наша работа“, заяви комисарят за конкуренцията на ЕС Маргрете Вестагер днес.

В понеделник, след като Еврокомисията обяви, че е наложила глоба от 77 млн. евро на БЕХ за злоупотреба с господстващо положение и препятстване на частни компании до газопреносната мрежа и до хранилището в Чирен, министър Петкова заяви, че Брюксел е искал приватизацията на „Булгартрансгаз“, за да не глобява холдинга. Петкова обясни, че това е било оценено като риск за националната сигурност и е било отхвърлено.

Вестагер отрече твърдението на министъра и посочи, че Брюксел е искал само да се раздели доставката от преноса на газ, така че да бъде избягната възможността занапред да се водят координирани действия срещу навлизането на пазара на други играчи освен държавата, което противоречи на правилата за конкуренция на европейския пазар.

България обаче е била напълно свободна на избере как да извади „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ изпод шапката на БЕХ  – дали чрез приватизация, чрез обособяването им като две отделни държавни дружества или чрез държавно-частно партньорство.

„Дали те ще бъдат оформени като частни, публични или смесени бизнеси, не беше от значение“, обясни Вестагер.

Еврокомисарят отрече и да е искано в „Булгартрансгаз“ да влезе чуждестранен инвеститор, което също беше казано от министър Петкова.

 „Ако решиш да продаваш нещо, сам решаваш кому ще го продадеш. Това не е наше решение. Ти си свободен да кажеш, че от съображения за сигурност не желаеш определен купувач при раздялата на активите на две компании. Това решаваш сам“, обясни Вестагер, добавяйки, че това се е случвало многократно в други държави от ЕС.

Еврокомисарят, който води преговорите с българската държава през последните 3 от 6-те години на преговори по случая, посочи че целта им е била да се договорят ангажименти, „които не биха позволили ново нарушаване на правата за конкуренцията“.

„Отне ни много време да търсим процедура за сътрудничество с българските власти, но българския парламент отхвърли този подход“, заяви Маргрете Вестагер. Тя обясни, че вотът на депутатите е направил невъзможно да се намери начин за истинско структурно разделяне на двете дъщерни компании на БЕХ, занимаващи се съответно с доставката и с преноса на газ на българския пазар. Това е било решаващо за налагането на глобата.

Санкцията срещу БЕХ идва в момент, когато Европейската комисия и румънската „Трансгаз“ са в решаващ етап от преговори по сходен случай, след като румънската компания предложи решение, което в момента се тества от Брюксел.

През 2017 г. на закрито заседание Народното събрание гласува против признаването на нарушаване на правилата за конкуренция на европейския пазар, което беше условие за намаляване на санкцията от Брюксел.

Отказът от признаването на вина ще направи по-трудно за частните компании да доказват пропуснати ползи и да търсят обезщетение заради монопола на БЕХ на газовия пазар в България.

Европейската комисия започна разследване срещу БЕХ през 2013 г. по жалба на „Овъргаз“, на която бе отказан достъп до газопреносната мрежа за доставка на собствено синьо гориво, след като „Булгаргаз“ отказа да й препродава от внасяните от нея количества от Русия.