Виктор Орбан раздели Европейския съюз на две цивилизации

Унгарският премиер Виктор Орбан даде в четвъртък първата си пресконференция за новата година. Той припомни, че през май предстоят избори за Европейски парламент и открои миграцията като основен проблем, свързан с този вот. Наложи се впрочем г-н Орбан да реагира и на събитията вътре в страната - от средата на декември в Унгария не стихват протести срещу поправки в трудовото законодателство и срещу цялата политика на кабинета.

"В Евросъюза ще има две цивилизации - заяви на 10 януари Виктор Орбан на правителствен брифинг в Будапеща. - Едната - смесена мюсюлманско-християнска на Запад, другата - традиционната европейско-християнска в Централна Европа."

Така обрисува премиерът бъдещето на континента четири месеца преди главното събитие в политическия живот на ЕС - изборите за Европейски парламент. По думите му тъкмо проблемите с миграцията ще станат фокус на предстоящите избори и задачата на Будапеща е да формира парламентарно антимиграционно мнозинство: "Единствено ние самите можем да решим какво да е нашето бъдеще".

Междувременно в Унгария се изострят предизборно и вътрешнополитическите борби - опозицията се кани да тръгне с единна листа на вота през май. "Ако постъпи така, опозицията сама ще си изкопае гроба и не съм длъжен да й попреча", заяви в четвъртък премиерът. Той впрочем едва ли държи ситуацията под контрол - от началото на декември в Будапеща и други градове продължават демонстрации срещу поправки в Кодекса на труда, а покрай това и срещу самото правителство, пишат Мария Кисельова и Галина Дудина, "Комерсант".

С облаци сълзотворен газ, прекатурени елхи и коледни ясли - така посрещна Рождество унгарската столица.

Повод за протестите станаха готвени поправки в унгарското трудово законодателство. Въпреки опитите на опозицията да провали гласуването на 12 декември парламентът прие промени в трудовия кодекс, увеличили броя на разрешените часове извънреден труд от 250 на 400 годишно, а срока за заплащането му - от една на три години.

Законът посочва, че извънреден труд се полага само с писмено съгласие на служителя. Критиците му обаче твърдят, че това на практика не се спазва, а след поправките работодателите ще могат да принуждават персонала да се труди свръхнормено заради острия недостиг на работна ръка в страната. По последни данни на унгарското статистическо ведомство дефицитът на работна сила достига повече от 80 хил. работни места.

Според политолога Петер Креко, оглавяващ изследователския център "Политикал кепитъл", този проект облагодетелства най-вече транснационалните корпорации, строящи все по-често заводи в Унгария (през юли например бе сключено споразумение с автопроизводителя Бе Ем Ве за изграждане на голям завод в град Дебрецен; освен това в Унгария се произвеждат коли от марките "Ауди", "Сузуки", "Опел" и "Мерцедес").

"В Унгария не достига работна сила и транснационалните компании остро го усещат на свой гръб - обясни експертът пред "Комерсант". - В такива случаи другаде използват труда на имигранти, например в Полша. Унгария обаче отхвърля миграцията, тъй че остава само един начин за решаване на проблема - максимално да се товари наличният персонал. Това обяснява по-специално как Унгария запазва позициите си в Европа, в Европейската народна партия: Унгария обслужва германските интереси, интересите на германските фирми на унгарска територия."

По сведения на сайта merce.hu, производителността на унгарския завод "Ауди" изостава от тази на германския с 35-45 на сто, а заплатите в хората в унгарския са по-ниски от тези на германските им колеги със 78 процента. В края на ноември унгарският външен министър, говорил в Дюселдорф, потвърди, че новият законопроект е удобен за германските корпорации. "Компаниите от Северен Рейн - Вестфалия, действащи в Унгария, посрещнаха изцяло позитивно правителствената инициатива, целяща да укрепи още повече конкурентната способност на страната и да поправи положението с недостига на работна сила", заяви Петер Сиярто.

Законът, бързо наречен "робовладелски", изведе през декември на улиците хиляди хора на демонстрации с участието на синдикати, опозиционни лидери и обикновени граждани - противници на режима на Виктор Орбан.

Най-мащабната акция започна на 12 декември пред унгарския парламент и приключи на 17 с. м. край сградата на националната телевизия. Опозиционни водачи се опитаха да нахълтат, за да прочетат в ефир исканията си, но охраната ги изведе навън. Оттогава телевизионната централа се охранява в засилен режим, а ръководството й съди опозиционерите за "нарушение на обществения ред".

Демонстрациите не притесняват жителите на Будапеща, нито туристите: музеите, банките и обществените институции работят, както обикновено, по улиците не се вижда засилено полицейско присъствие. За властите нарастващите протестни нагласи са далеч по-неудобни. На този фон опозиционни партии свикаха вече миналата седмица собствено, опозиционно заседание на парламента без участието на управляващата партия ФИДЕС и съюзниците й. На пресконференция след проявата лидерите на опозиционни сили - от социалистите до радикалите от партия "Йоббик", прочетоха клетва да останат верни на общите си идеи, базирани върху пет искания към правителството: незабавно оттегляне на поправките към трудовия кодекс, намаляване на извънредния труд на полицаите, независимост на съдилищата, присъединяване на Унгария към Европейската прокуратура и независимост на медиите.

"Случаят е безпрецедентен за последните осем години. За пръв път видяхме ефективно сътрудничество между парламентарни и извънпарламентарни опозиционни партии", коментира Петер Креко.

"Още е рано според мен да се говори за сваляне на правителството и няколко фактора намаляват очакванията за сериозни стачки - посочва той. - Първо, в Унгария липсва силна стачна култура, второ, има силна икономическа конюнктура. Не се стига до големи стачки, когато икономическият растеж надхвърля 4 на сто, както е сега. ФИДЕС може и да поизгуби популярност, но демонстрациите няма да се отразят особено на управляващата партия. Тези акции впрочем дават на опозицията шанс да подобри малко своя резултат на пролетните избори за Европарламент и на общинските избори наесен."

Виктор Орбан увери: "Недостигът на работна сила е нещо по-скоро добро, а не лошо", защото ако няма работници и служители в излишък, те ще могат да диктуват правилата и ще трябва да им се плаща повече. Анкети на центъра "Републикон" обаче показват, че 83 на сто от населението не подкрепят новия законопроект. И макар правителството да не приема сериозно опозиционните протести, твърдейки, че са дело на "хората на Джордж Сорос", за 19 януари в Унгария са насрочени нови стачки със затваряне на пътища в цялата страна.
 

/БТА/