13% от българите биха гласували за излизане от Евросъюза

13% от българите биха гласували за излизане от ЕС, ако такъв референдум бъде организиран в страната. Това показват данни от социологическо проучване на Европейския парламент, направено през февруари и март и публикувано месец преди евроизборите.

64 на сто биха дали гласа си за оставане, а всеки пети няма мнение. Според изследването през последните 6 месеца у нас желаещите да останем в ЕС се увеличават за сметка на колебаещите се.

Данните подреждат България на 13 място в Европа по нагласи за напускане, но далеч след британците, където Brexit все още има подкрепата на 37% от запитаните. Но дори в Обединеното кралството гласовете за оставане вече са повече - 45%, посочва Европейският парламент.

След британците сериозни нагласи за напускане има още в Чехия, където всеки четвърти е на мнение за излизане, а по-малко от половината са за оставане.

Според проучването въпреки кризите, миграцията и Brexit, подкрепата за ЕС сред европейските граждани е рекордно висока и доближава нивата на евроеуфорията след падането на Берлинската стена през 1989 г. 68 на сто от анкетираните се изказват в полза на членството на техните страни в ЕС.

Под 40% от европейците знаят, че изборите за ЕП са през май

България е се сред държавите, в които по-малко хора подкрепят членството. Въпреки това 53 на сто от българите смятат, че влизането в ЕС е правилно, само 8 на сто го намират за грешка, но за всеки трети то няма значение.

Най-големите еврооптимисти живеят в Люксембург, където 86% харесват ЕС, следвани от Холандия - 84% и Ирландия - 83%. Чехите и италианците са най-скептични - подкрепа за Европа изразяват около 1/3 от анкетираните. Проевропейските настроения са по-разпространени сред по-младите, по-образованите и живеещите в по-големи населени места.

59% от българите виждат ползи от членството, точно колкото и французите. 23 на сто от българите смятат, че не знаем как да се възползваме от присъствието си в ЕС. Най-убедени, че страната им извлича максималното от членството, са малтийците и литовците, където практически цялото население е на това мнение. По-скептични от нас са италианците, австрийците и гърците.

Според половината европейци нещата в ЕС не вървят на добре, като най-критични са французите и гърците. Повече от половината от населението е песимистично настроено и в Чехия, Великобритания, Финландия, Испания и Белгия. За това пък в Люксембург, Дания и Полша възгледът е противоположен.

Сред българите доволен от ЕС е всеки трети, а от нещата у нас - половината анкетирани, твърди Европарламентът.

В България все още има очакване несистемните партии да предложат търсените решения. Само 40 на сто смятат, че те са проблем, докато всеки трети би ги подкрепил, а още толкова се колебаят. Това подрежда България на последно място в ЕС сред страните, които се опасяват от тяхното навлизане в управлението.

По-малко от половината българи (48%) знаят, че предстои да се избират евродепутати. България е сред страните, в които избирателите декларират със средна готовност за участие във вота. Около 40 на сто от анкетираните заявяват, че ще се включат в гласуването при 36% избирателна активност на европейските избори през 2014 г. Подобни са нагласите и в съдените Гърция и Румъния. Всеки трети български избирател е категоричен, че няма да пусне бюлетина.

Гражданският дълг се посочва като основен мотив за гласуване от 41% от българските избиратели. Привичката за участие в изборите и желанието за подкрепа на определена партия се назовават като втори и трети по важност мотиви. Намерението за протестен вот ще заведе пред урните всеки пети българин, който смята да гласува.

Гражданският дълг е водещ мотив за гласуване и в ЕС като цяло, следван от привичката и осъзнатото усещане за принадлежност към Европа. Само 20% от българите ще участват в изборите за Европарламент, защото се възприемат като европейци, показва изследването.