Тласкани ли са Балканите към Анкара, Москва и Пекин?

Липсата на реална перспектива за прием в ЕС води до отвръщане от Запада и помага на други играчи, като Русия, Китай и Турция, да засилват влиянието си на Балканите. Това пише в обширна публикация швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ) по повод отказа на ЕС да даде дата за начало на преговорния процес със Северна Македония и Албания. Изданието припомня, че само седмица след френското вето на срещата на върха на ЕС още един министър-председател на балканска държава (Ана Бърнабич) е взела самолета за Москва, за да се договаря за свободна търговия с Евразийския икономически съюз, в който Русия свири първа цигулка, пише Дойче веле.

Съвсем в унисон с това събитие сръбският президент Александър Вучич каза за "Файненшъл таймс", че последната среща на върха на ЕС е показала необходимостта да се поддържат близки контакти с Пекин и Москва. Несъмнено ЕС и Западът загубиха голяма част от доверието и инициативата си на Балканите. След войните, съпътствали разпада на Югославия, отношенията между Брюксел и страните от региона винаги са стъпвали на обещанието, че икономическите и демократичните реформи ще бъдат възнаграждавани със стъпки напред в процеса на интеграцията на тези страни. На фона на очевидната умора от разширяването обаче този модел функционираше още преди последната среща на върха на ЕС вече само на теория, се казва по-нататък в публикацията. А след отказа спрямо Северна Македония той вече не действа дори и на теория. Въпреки силната съпротива, правителството в Скопие намери начин да реши спора си с Гърция за името на страната, за да открие пътя към започването на преговори за членство в ЕС. Но то не беше възнаградено за това.

Тесни контакти, засилващо се влияние

В същото време през последните години Русия, Китай и Турция успяха да разширят сериозно своето присъствие в страните от региона. Няколко фактора облагодетелстват това развитие. Путин, Ердоган и Си Цзинпин са желани гости за автократичните държавни ръководители на Балканите, защото не им се налага да слушат поучения на тема демокрация и правова държава, както правят повечето западни лидери.

Русия е популярна най-вече в славянско-православните региони, където се възприема като консервативен ценностен противовес на "упадъчния" Запад. Турция пък има интереси към регионите с мюсюлманско население и поддържа, най-вече със Сърбия, тесни икономически контакти. Китай присъства в района като инвеститор - с изключение на Косово, чиято независимост Пекин не признава, всички останали страни от региона участват в китайската инициатива Сътрудничество с държавите от Централна и Източна Европа, т.нар. формат "17 плюс 1". Всички те разчитат на средства отвън, за да модернизират остарялата си инфраструктура. И понеже нямат достъп до структурните фондове на ЕС, инвестициите от Китай или Турция са добре дошли за тях.

Реални рискове

Нарастващо влияние на тези държави в региона обаче крие реални рискове за балканските страни, се казва по-нататък в публикацията на НЦЦ. Москва се опитва да подкопае разширяването на западното влияние в региона, най-вече по линия на НАТО. А нарастващото разочарование от ЕС прави задачата на Москва по-лесна. Миналата седмица за първи път Русия прехвърли модерната си ракетна система S-400 в Сърбия за нуждите на съвместно военно учение. А финансираните от Китай големи проекти в региона, които често вървят ръка за ръка с корупционни практики, имат потенциала да подкопават демократичните и правни стандарти.

Политически наблюдатели в Брюксел смятат, че и ЕС носи част от вината за това развитие. В тази връзка румънската евродепутатка от фракцията "Обновена Европа" Клотилд Арман предупреждава, че като им отказва подкрепа, ЕС тласка страните от Западните Балкани към сферата на влияние на Китай и Русия. "Не можем да караме тези страни да стоят и да чакат пред затворена врата и да се надяваме, че те няма да почукат на други врати", казва тя за ДВ. А анализаторът от Европейския център за политически изследвания Ерван Фуер очаква на Балканите да се засилва тенденцията на сближаване с Изтока - не само с Русия, а и с Китай.

Ограничено сътрудничество

И все пак е малко вероятно Москва или Анкара да се превърнат в новите гравитационни центрове за страните от Балканите, допълва картината швейцарският НЦЦ, добавяйки, че обемът на сътрудничество с тези страни се надценява. Само 6 процента от външната търговия на страните от региона е с Русия, а огромният дял - 73,5 процента от нея се падат на ЕС, посочва изданието. И в това отношение подписаното от Сърбия споразумение за свободна търговия с Евразийския икономически съюз, доминиран от Русия, също няма да промени нищо съществено. Като цяло авторитарните държави от Изтока не могат да предложат на страните от Балканите повече, отколкото Западът. Дори в една Сърбия, където доброто отношение към Русия има дълбоки традиции, 45 процента от населението на страната се обявява за членство в ЕС.