Заради карантината Барселона се превърна в призрачен град

Барселона е един от градовете в Европа с най-голяма гъстота на населението. То е и любима туристическа дестинация - миналата година 30 милиона души посещават каталунската столица. Днес обаче няма нито един, а от шест седмици улиците са напълно опустели. От време на време се вижда някои от местните жители, които прибягват до магазина и се връщат бързо обратно в домовете си.

Сега по-голямата част от Испания разхлабва мерките си - баровете и ресторантите на открито ще могат да отворят, хората ще могат да се виждат с близките, в парковете и на плажовете е позволен спорта, но не се насърчава събирането на тен. Но това няма да се случи в Мадрид, нито в Барселона. Те ще трябва да изчакат още поне седмица. Но поне гражданите получиха позволението да се разхождат спокойно навън и градът, който се разкри пред очите им бе съвсем различен.

Барселона е тиха, няма го шума от туристите, няма го трафикът, който всички се опитват да надвикат. Хората спортуват, разхождат се и си говорят с равен тон. След толкова много време каталунците си върнаха Барселона - днес няма никой, който да продава селфистикове, няма рикши, няма туристичеси обиколки. По улиците се чува само испански и каталунски. Дори известната Ла Рамбла се върна обратно при местните.

За жителите на Барселона това е глътка свобода, но някак си... чувството е странно.

"Минах покрай Саграда Фамилия и имаше четирима души там, само полицаи. Нямаше нито един пешеходец и, разбира се, никакви туристи. Сега се радваме на чистия въздух, спокойствието, тишината, защото не сме свикнали с тях. Но също така ни липсва и животът тук, в града. И доброто, и лошото - хората, разговорите, дискусиите на Ла Рамбла", казва Пере Маринe, жителка на Барселона, пред The Guardian.

"Да, градът е по-чист, по-добър, по-безопасен и тих. Но е мъртъв. Средиземноморският живот се живее на открито, в кафенета и барове, на площадите, където стари и млади седят, говорят и спорят. Можем да излезем, но няма къде да отидем. Цицерон каза за войната, че оставят пустиня и я наричат ​​мир. Ние наследихме един призрачен град", пише журналистът Стивън Бърген.

Това не се случва само в Барселона - същото е положението и в Париж, Амстердам, Ню Йорк, Венеция и много градове, които един ден осъмнаха без посетители.

"Венеция бе започнала да се превръща в Дисниленд. Сега можеш да видиш градът такъв, какъвто е - всъщност е повече селце, отколкото град. Място, обляно от светлина. Надявам се да научим нещо от тази странна и напълно неочаквана ситуация", казва Алберта де Гренет, която се мести във  Венеция на 11 години и вече 20 г. се радва на красотата й.

"През март изведнъж започнахме да чуваме само холандски по улиците. Можехме да видим красотата на центъра на града и места, които избягвахме от години. Заведохме децата в квартала с червените фенери и нямаше туристи, нямаше момичета по витрините, нямаше и дилъри на наркотици. Това е спомен, който ще ни остане за цял живот", споделя Фулко Блокхуис, родом от Амстердам.