Година след пандемията: Как се чувстват медиците на Италия?

Медицинските сестри по целия свят спомогнаха за борбата с COVID-19, но това беше работа, която взе тежки жертви - както физически, така и психически.

Никъде това не е по-очевидно, отколкото в Италия - първата държава в Европа, която е бе поразена от вируса през 2020 г. - и една от първите, която наложи национален локдаун.

В Международния ден на медицинските сестри здравните работници там, които разговаряха с BBC в началото на пандемията, обясняват как са намерили начини да се справят с травмата от последната година.

"Ние носим в ума си всичко, което сме виждали"

"Никога не съм мислил, че ще си върна живота", казва Паоло Миранда, медицинска сестра в реанимацията в Кремона, който миналата година реши да документира мрачната ситуация в отделението си, като направи снимки.

Портретите показаха как се справят колегите му след първата вълна - тъй като пандемията се превърна в "новата нормалност" и хората спряха да ги възхваляват като герои.

"Никога не искам да забравям какво се е случило с нас. Скоро ще стане история", казва той пред BBC в началото на пандемията. "Въпреки че извънредната ситуация се забавя, ние се чувстваме заобиколени от тъмнина. Все едно сме пълни с рани. Носим в ума си всичко, което сме видели."

Оттогава се случи една голяма промяна за Паоло - той стана баща.

"Кръстихме дъщеря ни Витория, което означава победа. Появата на нов живот на света по време на такава катастрофална ситуация ни даде много надежда."

Паоло, който казва, че страда от посттравматичен стрес заради събитията от изминалата година, казва, че много от колегите му също са решили да имат деца - почти напук на цялата смърт и страдания, които са трябвали да претърпят.

"Дъщеря ми толкова много ми помага да се справя със стреса. Прибирам се вкъщи, гледам я, тя ми се усмихва - прекрасно е."

"Трябваше да лекувам отричащите COVID"

През февруари 2020 г. Италия се превърна в глобален център на пандемията - и предупредителна история за това какво се случва, когато здравната система в една от най-богатите части на света се срине.

По това време Мартина Бенедети, интензивна медицинска сестра в Тоскана, заяви пред ФФЪ, че не е сигурна, че иска повече да бъде медицинска сестра.

Оттогава тя се е променила, описвайки работата си като "прекрасна", но предупреди, че не е за всеки.

"Чувствам се сякаш съм остаряла с 10 години. Преди бях безгрижен и лекомислен човек, който вече го няма."

Писането й помага да се справи. След дълга смяна тя се прибира вкъщи и преди лягане записва чувствата си, които по-късно превърна в електронна книга.

Мартина казва, че е било особено трудно да се справя с пациенти, които отричат ​​съществуването на коронавируса  - някои от които са попаднали в нейното интензивно отделение.

"Трябваше да се грижа за хора, които подбуждат други хора в социалните мрежи да не носят маски и наричаха медицинските сестри лъжци."

Но Мартина споделя, че в някои случаи е успявала да промени мнението им.

"Един отричащ COVID, след като бе изписан, влезе във Facebook и написа точно обратното на това, което преди смяташе. Това беше победа за мен."

"Открих сила, която не знаех, че притежавам"

Проучване, проведено сред италиански медицински сестри от изследователския център EngageMinds HUB, установи, че тези, които се ангажират със своите пациенти, показват по-ниски нива на посттравматичен стрес и бърнаут.

"Често на пациентите и техните роднини се гледа като на тежест, която забавя спешната реакция", казва д-р Серена Барело, един от авторите на изследването. "Но отделянето на време за обяснение на нещата, споделяне на отговорности, радост и болка означава, че във вашия екип има допълнителен човешки ресурс - и в крайна сметка това улеснява работата."

Установено е също така, че 90% от ангажираните в проучването никога не са обмисляли да напуснат работата си или да поискат преместване по време на пандемията - вместо това те са почувствали огромно чувство на гордост, чувство, отразено от домашния лекар Елиса Нанио.

"Пандемията ми даде потвърждение, че съм на правилната работа. Открих сила, която не знаех, че имам. Видях хора да умират, плаках, но също така спасих живота на други. Това е безценно."

Елиса казва, че когато се прибирала от работа и не можела да се изключи, готвенето й помогнало. Тя прави партиди тирамису и ги носи в болницата си, за да ги сподели с колегите си.

Най-големият й съвет за здравните работници е да не се чувстват виновни за онези, които не са могли да спасят.

"Просто е невъзможно да спасим всички болни хора, които идват при нас по време на пандемия. Можете само да дадете всичко от себе си, но не се прибирайте вкъщи, агонизирайки заради това."

За Мартина беше трудно да говори с приятелите и семейството си, защото те не разбираха напълно през какво преминава. Тя каза, че нейни колеги са й помогнали да продължи.

"Най-добрият ми съвет за медицинските сестри, които се справят с криза, е да работят в екип", казва тя.

"Когато се рушиш, опитът да се скриеш е просто загуба на време. Сам няма да стигнеш до никъде. Говорете с колегите си - те вероятно преживяват същото."

"Отново намерих спокойствие"

В резултат на пандемията д-р Барело се притеснява, че много медицински сестри и лекари ще получат постравматичен стрес, което може да засегне някого месеци или дори години по-късно.

"Когато най-накрая имате време да помислите за случилото се и обществото върви напред, всичко може да се срине и да се почувствате по-изтощени и емоционално разстроени."

Тя казва, че болниците трябва да се активизират и да предложат на персонала психологическата подкрепа, от която се нуждаят, и да ги подтикнат да се грижат за себе си - включително да ги насърчават да си възвърнат личния живот, който напълно изчезна през последната година и половина.

Това може да включва възобновяване на изоставените хобита, прекарване на време със семейството, спортуване - особено на открито. Мартина възнамерява да направи точно това.

"Планирам пътуване в планината със съпруга ми - някъде в средата на природата, изолирана, където най-накрая отново мога да намеря спокойствие."