Със скандали и полемики Хърватия крачи към еврото

Хърватия върви неотклонно по пътя към еврозоната, чийто пълноправен член планира да стане в началото на следващата година. Като прилежен ученик Загреб се подготвя старателно за историческия момент: определил е срокове кога ще започне използването на еврото паралелно с хърватската куна, а в края на миналата седмица представи и дизайна на хърватските евромонети.

Управителят на централната банка Борис Вуйчич използва случая да информира хърватите, че операцията по замяната на националната валута с евро ще струва над 900 милиона куни (119 милиона евро).

За разлика от евробанкнотите, които са еднакви във всички страни от еврозоната, монетите евро и евроцентовете имат характерен дизайн, представящ националните символи на страната.

За Хърватия един от тези символи е шаховницата (шахматното каре), която ще присъства като фон на всички монети. На монетата от две евро ще бъде изобразена географската карта на Хърватия, а отстрани ще бъде гравиран стихът на поета от периода на барока Иван Гундулич "О прекрасна, о мила, о сладка свобода".

На монетите от 50, 20 и 10 цента ще бъде ликът на Никола Тесла. ХР с глаголица пък ще бъде изписано на монетата от 5,2 и 1 цент заради хърватската глаголическа традиция.

Животното златка (на хърватски kuna, както се нарича и националната валута) трябваше да краси монетата от едно евро. Създателят на дизайна Степан Пранкович обаче оттегли предложението си, след като в социалните мрежи се появиха твърдения, че дизайнът е изготвен, като е плагиатствана снимка на шотландския фотограф Йън Лийч.

„Взех това решение, за да не влошавам ситуацията и да не допринасям за по-нататъшната евентуална несигурност. Съжалявам, че във връзка с моята работа се стигна до спънки, които биха могли да навредят на този важен процес за Република Хърватия“, посочи Пранкович, който връща и наградата за най-добър дизайн.

Наградата за най-добър дизайн на всяка от монети е 70 000 куни (18 200 лева), за второ място е 35 000, а за трето място - 20 000 куни.

В началото на скандала пред в."Ютарни лист" Йън Лийч коментира, че снимката, от която се смята, че е плагиатствано, е правена през 2005 година в Шотландия и няма нищо против да краси хърватската монета от едно евро, но би желал авторството му да бъде признато и да получи някаква компенсация.

След официалното оттегляне на Пранкович шотландският фотограф коментира пред хърватското издание "Дневник", че е доволен от решението дизайнът да бъде изтеглен и че не планира да съди никого.

Взето е правилното решение и за мен това е краят на историята, казва Лийч.

Сега хърватската централна банка ще трябва да реши как да процедира: дали да отмени целия конкурс, само резултата от надпреварата за дизайна на монетата от едно евро или класиралият се на второ място да бъде победител. Евентуалното провеждане на нов конкурс за дизайн би отнело месеци и би забавило влизането в еврозоната.

Пред "Дневник" участникът в конкурса Борис Любичич, който не е сред спечелилите, казва, че конкурсът не е бил добре организиран, тъй като всеки е можел да изпрати предложение за дизайн - специалисти и неспециалисти, и в крайна сметка са получени общо 1300 предложения, които не било възможно да бъдат прегледани.

Съюзът на хърватските дизайнери заяви, че очаква централната банка да поеме отговорността за непрофесионално проведения конкурс, като припомня, че от самото начало е предлагал сътрудничество в провеждането и организацията на конкурса, но предложението не било прието.

Полемика породи и образът на изобретателя инженер Никола Тесла. Още миналата година, когато хърватската централна банка обяви намеренията си за евентуалната му поява на хърватската евромонета, сръбската централна банка заяви, че ако това се случи, ще предприеме съответните действия пред институциите на ЕС, тъй като този акт представлява "присвояване на културното и научно наследство на сръбския народ". Тесла е етнически сърбин, но е роден в село, което днес се намира в Хърватия.

Фактът, че Тесла, който е роден в Хърватия, е бил сърбин, възприемаме като плюс, не виждам как това би могло да е проблем, коментира тогава хърватският премиер Андрей Пленкович.

Хърватия беше приета във валутния механизъм (ERM II) заедно с България през юли 2020 година, като в чакалнята на еврозоната страните прекарват поне две години, преди да въведат единната европейска валута. Целевата дата за влизане на страната във валутния съюз е 1 януари 2023 г., докато българското правителство ще се стреми България да стане част от еврозоната през 2024 година.

За да реализира успешно плана си, Загреб трябва да получи положителна оценка за изпълнение на критериите за присъединяване към еврозоната от Европейската комисия тази пролет. През лятото окончателното решение ще бъде взето от Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), след което страната има шест месеца да се подготви да преминаване към еврото.

Миналия месец Пленкович обяви, че от 5 септември цените в Хърватия ще бъдат както в куни, така и в евро до края на 2023 година.

Според допитване на Евробарометър от юли миналата година около 61 процента от анкетираните хървати подкрепят приемането на единната европейска валута, която се ползва в 19 от 27-те страни на ЕС.
/БТА/