ЕС публикува "черен списък" със санкционирани руснаци

Европейският съюз публикува списъка със санкционираните физически и юридически лица от Русия, срещу които се въвеждат санкции заради войната в Украйна. В него са включени 18 юридически лица и 65 физически, включително децата на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков – Елизавета и Николай, съпругата му Татяна Навка, основателя на "Яндекс" Аркадий Волож, бившата гимнастичка Алина Кабаева, за която се предполага, че е приятелка на Путин, както и 45 военнослужещи от руската армия, заподозрени във военни престъпления в украинския град Буча.

За лицата от "черния списък" важи забрана за издаване на визи, а активите им ще бъдат замразени.

Висшият руски командир Михаил Мизинцев - наричан "касапинът от Мариупол", защото е ръководил бруталното превземане на пристанищния град, също е поставен под санкции.

Едно от имената, което не фигурира, е главата на Руската православна църква, патриарх Кирил, след като Унгария поиска той да бъде изваден от списъка.

ЕС прие официално забрана за внос на по-голямата част от руския нефт, налагайки на Москва най-строгите си санкции заради войната в Украйна след седмици на спорове с Унгария.

В санкционния списък са руските компании "Оробоненерго", "Воентелеком", "Военторг", „Камаз”, „Татнефт-Нефтохим”, „Ремдизел”. ЕС въведе санкции и срещу Националния депозитар за разплащания, който се използва при операции по публичния дълг.

Блокът разширява забраната си за излъчване на руски държавни медии, като включи в нея "Россия РТР", "Россия 24" и "Телевизионен център Интернешънъл" и спира рекламата на фирми от ЕС по тези канали.

Химикали, които биха могли да се използват за производство на незаконни оръжия, са добавени към списъка на забранените за износ продукти.

До момента общият брой на физическите лица, срещу които ЕС наложи санкции, са 1158, а юридическите – 98, се казва в съобщението.

В понеделник лидерите на ЕС се съгласиха да се насочат към ключовия износ на руски петрол след седмици съпротива от страна на Унгария, отстъпвайки пред искането на премиера Виктор Орбан да се освободи руският нефт, доставян по тръбопроводи.

Санкциите обхващат две трети от руския износ, който в момента се внася с кораби, и влизат в сила след шест месеца за суровия петрол и след осем месеца за рафинираните продукти.

Освен това Германия и Полша се ангажираха да спрат доставките по тръбопроводи, което означава, че около 90% от вноса на руски нефт в ЕС се очаква да бъде спрян до края на годината.

В опит да се попречи на Унгария и други страни, които все още ще получават руски петрол по тръбопроводи, да се възползват от освобождаването си, е въведена забрана за препродажба на по-евтините доставки.

Блокът се стреми също да ограничи възможностите на Москва да продава нефта извън ЕС, като забрани на финансовите институции да застраховат и финансират кораби, които го превозват до трети страни, информира БГНЕС.

Преди войната ЕС внасяше повече от една четвърт от своя петрол от Русия и е обвиняван, че не е действал достатъчно бързо, за да спре притока на средства към военната машина на Москва, след като вече 100 дни се водят боеве.

Но трудностите при постигането на забрана на нефта означават, че има малко изгледи блокът да премине към налагане на удари по руския износ на газ, който е от ключово значение за захранването на икономики като Германия.