ЕС изхвърля 153 млн. тона храна годишно

ЕС губи повече храна, отколкото внася, и би могъл да пресече инфлацията на цените на храните, като просто ограничи разхищението им, сочи доклад на Feedback EU. Според изчисленията на проучването всяка година в ЕС се изхвърлят около 153 млн. тона храна, което е двойно повече от предишните оценки и с 15 млн. тона повече, отколкото се внася, пише Guardian.

Количеството пшеница, което се прахосва само в ЕС, се равнява на около половината от износа на пшеница от Украйна и на една четвърт от износа на други зърнени култури от ЕС, се казва в доклада.

"Във време на високи цени на храните и криза в издръжката на живота е скандално, че ЕС постоянно изхвърля повече храна, отколкото внася. Сега ЕС има огромна възможност да определи правно обвързващи цели за намаляване наполовина на хранителните отпадъци по пътя от фермата до трапезата до 2030 г., за да се справи с изменението на климата и да подобри продоволствената сигурност," заявява Франк Мехилсен, директор на Feedback EU.

По данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) цените на храните в световен мащаб през миналия месец са били с 8% по-високи в сравнение с предходната година, което отчасти се дължи на войната в Украйна.

Тази година цените на пшеницата, царевицата и соята дори надхвърлиха рекордите, поставени в разгара на световната финансова криза през 2008 г.

Абдолреза Абасян, анализатор на зърнения пазар и бивш старши икономист на FAO, заяви, че ерата на евтините храни е приключила и цените вероятно ще останат високи дори след края на руско-украинската война.

"Заради ситуацията в енергетиката, ситуацията с торовете, несигурността в света, включително в транспорта и доставките, да не говорим за изменението на климата, трябва да приемем, че няма да видим цените на храните на нивата отпреди десетилетие, с които бяхме свикнали", каза той.

Оливие де Шутер, съпредседател на Международната експертна група по устойчиви хранителни системи и специален докладчик на ООН по въпросите на крайната бедност и правата на човека, заяви, че проблемът се състои в това, че хранително-вкусовата промишленост в миналото е смятала, че разхищението е по-изгодно от ефективността.

"И в двата края на хранителната верига е скъпо да се намалят отпадъците и е изгодно да се продава на хората повече храна, отколкото им е необходима", каза той. "Срокът на годност също е определен по начин, който задължава хората да купуват повече, отколкото действително могат да консумират."

Очаква се по-късно тази година Брюксел да внесе предложение за първите в света правно приложими цели за ограничаване на разхищението на храни - 43 зелени нестопански организации подкрепиха призива на ЕС за намаляване на разхищението с 50 % до 2030 г.

В доклада се посочват източници на около 90 млн. тона хранителни отпадъци за първичното производство - три пъти повече от битовите отпадъци. По-голямата част от тях вероятно не са регистрирани, тъй като измерванията на отпадъците в ЕС обикновено изключват храната, останала неприбрана, неизползвана или непродадена в стопанствата.

Според оценки 20% от произведената в ЕС храна се разхищава всяка година, което струва на предприятията и домакинствата в ЕС 143 млрд. евро годишно.

Отделно проучване, публикувано в понеделник в Nature Food, установи, че чрез търговията с пшеница и царевица само частично ще се облекчи недостигът на храна в световен мащаб, причинен от войната в Украйна, и то с цената на увеличаване на въглеродните емисии.

Целият анализ - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria