66% от българите имат лесен достъп до теглене на пари в брой

Мнозинството от българите са имали много лесен достъпът до теглене на пари в брой от банкомати и физически клонове на банки, в районите, в които живеят. 66 на сто от нашенците отговарят, че подобно теглене на средства е "много лесно", докато средното ниво на гражданите на Европейския съюз, дали такъв отговор е 46 на сто. Това показват данните от най-новото проучване на Евробарометър, проведено сред респонденти из целия Европейски съюз между 30 май и 14 юни.

Средното равнище на хората, отговорили, че имат "по-скоро лесен достъп" до подобни финансови услуги е 29 на сто от българите, в сравнение с 40 на сто от жителите на ЕС. На мнение, че са имали "по-скоро труден" подобен достъп са били 4 на сто от българите спрямо 10 на сто от жителите на Съюза. Като "много труден" са оценили достъпа си до теглене на пари в брой едва 1 на сто от запитаните българи, при средно ниво в ЕС от 3 на сто.

Също така в проучването си Евробарометър установява дали са били нарушавани основните потребителски права на гражданите, при извършване на финансови операции, като откриване на банкова сметка, превеждане на пари, теглине на заем или закупуване на застрахователни продукти.

35 на сто от българите са отговорили, че правата им са били нарушавани при извършване на някоя от изброените финансови услуги, докато в ЕС 19 на сто са били на същото мнение. 52 на сто от съгражданите ни обаче не са смятали, че са били нарушавани правата им в подобни ситуации, а в Евросъюза, този дял е бил 64 на сто.

От българите, посочили, че са били обект на нарушаване на основни права при финансови операции, едва 9 на сто са поддали жалба до национален компетентен орган. Този дял сред гражданите на ЕС е бил 16 на сто. 32 на сто от българите, които са били в подобна ситуация, са отнесли оплакванията си директно към доставчика на услугата (банка, застраховател и др.), докато в Съюза този дял е 34 на сто. Според данните повече нашенци (12 на сто), отколкото граждани на евросъюза (10 на сто), са се обърнали към сдружения за защита правата на потребителите.

46 на сто от българите посочват, че основни източници, използвани за снабдяване с информация, при взимане на решения относно личните финанси, са били специализирани платформи или издания, предоставящи сравнения на продукти или насоки за най-добра покупка (списания, сайтове и др.). Делът на хората в ЕС дали сходен отговор е бил 36 на сто.

Най-много граждани на Съюза са се снабдявали с подобна информация лично от персонала на доставчика на финансовата услуга - 45 на сто, спрямо 38 на сто от българите.

На препоръка от приятел са разчитали 34 на сто от съгражданите ни, и 35 на сто от жителите на ЕС.

Повече българи (23 на сто), отколкото граждани на Съюза (14 на сто) са разчитали на реклами или брошури за конкретен финансов продукт, като източник на информация, при взимане на финансови решения.

За подобни решения информационен източник на 7 на сто от българите на били социалните медии, при средно ниво за Евросъюза от 5 на сто, сочат още данните на Евробарометър.