Какви лидери управляват в Европа - млади, неопитни, морални?

Германският канцлер Олаф Шолц е нещо като рядкост сред европейските лидери: на 64 години той е политик от 90-те години на миналия век. Антонио Коща от Португалия и Клаус Йоханис от Румъния са единствените други лидери, които са духнали поне 60 свещички на тортата си за рождения ден.

Междувременно девет от 27-те лидери на ЕС са на четиридесет години. Един от тях, финландката Сана Марин, все още не е достигнала тази граница.

Според доклад на Блумбърг за 2019 г. средната възраст на световните лидери се е увеличила от 50-те години на миналия век насам, но европейските правителствени ръководители не спазват тази тенденция. Те се подмладяват от началото на 80-те години на миналия век, когато средната възраст е била 67 години.

Днес средната възраст е едва 53 години, според анализ на Евронюз.

Навсякъде на континента министър-председателите и президентите не само стават по-млади, но и обикновено имат по-малко опит в законодателната или официалната политика, преди да заемат висшия пост. Те също така са по-малко зависими от основните партии.

Френският президент Еманюел Макрон влезе в официалната политика едва пет години преди да стане президент през 2017 г. на 39-годишна възраст, което го направи най-младият лидер на Франция след Наполеон.

Риши Сунак е три години по-млад от него, но прекара само седем години в Камарата на общините, преди да стане министър-председател на Великобритания през октомври миналата година. Сунак е най-младият премиер от момента на незабравимия Робърт Дженкинсън, който встъпи в длъжност през 1812 г.

Италия имаше най-младия си министър-председател през 2014 г., Ирландия - през 2017 г., а Украйна - през 2019 г. През 2017 г. Себастиан Курц стана австрийски канцлер само на 31 години, поставяйки рекорд като най-младия правителствен ръководител в света - титла, наследена две години по-късно от 34-годишната тогава Марин от Финландия.

Ян Берц, доцент по политически науки в Тринити колидж в Дъблин, заедно с колегите си Фердинанд Мюлер-Ромел и Микеланджело Верчези публикуваха през юни миналата година книга по тази тема. Тя е озаглавена "Министър-председателите в Европа: Променящите се кариерни преживявания и профили.“

Сравнявайки биографията на европейските министър-председатели между 1945 и 2019 г., те установяват, че около половината от встъпилите в длъжност между 2000 и 2019 г. са работили по-малко от шест години като членове на парламента.

Това е средно с една година по-малко от техните предшественици през предходното десетилетие. Освен това те са имали средно 10 месеца по-малко опит като министри в кабинет.

Професионалният опит на европейските лидери е станал по-малко политически и повече технически, констатират още Берц и колегите му. В известен смисъл европейските лидери вече не са кариерни политици, каквито бяха преди.

Бизнес образование е пътят, който избраха Макрон и Сунак, както и белгийският министър-председател Александър Де Кро например. Лео Варадкар, настоящият ирландски министър-председател, е бил лекар преди да започне да се занимава с политика, а украинският Володимир Зеленски - актьор.

Една от основните причини за тази тенденция е упадъкът на основните партии, каза Берц пред Евро нюз.

"Вместо да избират кандидат за министър-председател или президент с богат политически опит, политическите партии все повече предпочитат кандидати със симпатична личност, харизма и обществено признание", каза той.

"Това улеснява по-неопитните политици да се издигат в редиците на политическите партии и да навлизат на висши ръководни постове на по-млада възраст."

Анализаторите посочват и други причини. Телевизията и социалните медии дадоха по-голяма трибуна и власт на отделни политици. Тези платформи са склонни да се фокусират върху личността на отделните политици.

Упадъкът на основните партии улесни лидери като Макрон да създават свои собствени политически инструменти.

Политиката стана по-стресираща във времената на денонощния новинарски цикъл и нарастващото значение на социалните медии. Това отново е в полза на по-младите политици, които имат по-голяма издръжливост и са по-добри в съвременната комуникация.

Досега тенденцията клони към лидери мъже, смятат анализаторите.

Въпреки че Мете Фредериксен стана най-младият датски министър-председател през 2019 г., преди това тя имаше четири години опит като министър в кабинета и над 17 години в датския парламент.

Катрин Якобсдотир има десет години в Алтинга (парламента), преди да стане министър-председател на Исландия през 2017 г., тогава на 41 години. Кая Калас, министър-председателят на Естония, също влезе за първи път в парламента десет години преди да заеме висшия пост.

Новият министър-председател на Италия, 45-годишната Джорджия Мелони, става депутат през 2006 г. Преди да заеме висшия пост миналата година, е заемала няколко важни длъжности.

Изключение прави сегашният министър-председател на Финландия Сана Марин, която е работила само четири години като депутат, преди да заеме премиерския пост през 2019 г., едва на 34 години.

Необходими са и повече изследвания за това дали по-младата кохорта от лидери в Европа е проблематична.

Бившият австрийски канцлер Курц беше "канцлер с медийни умения, който дойде на власт, обещавайки "нов стил" на политиката", както се изрази един вестник. Първото му правителство обаче издържа само две години и беше свалено с вот на недоверие след корупционен скандал. Няколко месеца по-късно той отново зае канцлерския пост, но второто му правителство продължава по-малко от две години, отново заради друго разследване за корупция. Наследникът на Курц, 50-годишният Карл Нехамер, стана политик едва през 2017 г.

Таави Ройвас стана министър-председател на Естония през 2014 г. само на 35 години, но коалиционното му правителство се разпадна след вот на недоверие по-малко от две години по-късно. През 2020 г. той обяви оттеглянето си от политиката.

Словашкият Едуард Хегер, сега на 46 години, който за първи път зае място в еднокамарния Национален съвет през 2016 г., също се сблъска с труден премиерски мандат и загуби вота на недоверие миналия месец.

Изтъкнати фигури с десетилетен политически опит, като бившите германски канцлери Ангела Меркел и Хелмут Кол или бившия френски президент Франсоа Митеран, са рядкост в днешно време, което може да се окаже проблем в кризисни ситуации.

Някои смятат, че по-възрастните политици са свикнали с дипломатическия протокол, докато тези с богат опит в законодателната политика са имали повече време да се научат да правят компромиси и да сключват сделки с конкурентни политици. Това може да направи техните правителства по-стабилни.

През 2021 г. Берц от Тринити Колидж Дъблин публикува друга статия по този въпрос.

Резултатите показват, че един министър-председател не се нуждае от голям политически опит, за да бъде успешен, казва той.

Първите четири години, които бъдещият лидер прекарва като парламентарист, увеличават в най-голяма степен представянето му като министър-председател. Изглежда обаче, че повече години, прекарани в парламента, не носят особена полза.  /БГНЕС, Евронюз