Европейската земя под "Лукойл" се пропуква, а най-безопасно е в България

Почти година след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна, повечето руски енергийни компании са парии в ЕС - с изключение на "Лукойл", който продължава да управлява стотици бензиностанции и рафинерии, а компанията все още е част от индустриални лобистки групи в Брюксел.

Но перспективите пред ЕС за втората по големина петролна компания в Русия са все по-заплашени, тъй като санкциите срещу руския суров петрол и петролни продукти влизат в сила и подозренията за всеки бизнес, свързан с Москва, нарастват.

Първите 10 месеца от войната бяха доста добри за "Лукойл", пишат от "Политико".

Докато ЕС наложи санкции срещу компании, включително "Газпром нефт", "Роснефт" и "Транснефт", частната "Лукойл" остана до голяма степен невредима.

"Лукойл има много добри лобита... те имат стимули в Брюксел и в цяла Европа", казва Мартин Владимиров, старши енергиен изследовател в мозъчния тръст Център за изследване на демокрацията в България, пред "Политико" . "Те убедиха европейските политици, че "Лукойл" подкрепя Украйна и ръководството на "Лукойл" е против войната."

Той отчете нетна печалба от 648 милиарда рубли (8,6 милиарда евро) през първите девет месеца на миналата година, повече от два пъти повече от същия период на 2021 г. Но оцеляването е свързано с деликатна работа както в Москва, така и в Брюксел.

Публично компанията имаше хладна реакция по отношение на войната. В изявление от март бордът на директорите на "Лукойл" изрази своята "дълбока загриженост относно трагичните събития в Украйна" и призова за "най-скорошно прекратяване на въоръжения конфликт". Тя повтаря тези възгледи и в имейл до "Политико".

"Има напрежение между Кремъл и "Лукойл", на мнение е Владимиров, "но никога в мечтите си не бих нарекъл "Лукойл" дисидентска компания – няма руска петролна компания, която да не е получила статута си без протекции от Кремъл."

Основателят на "Лукойл" Вагит Алекперов получи орден за заслуги към отечеството от руския президент Владимир Путин през май, месец след като се оттегли от поста главен изпълнителен директор. Действие, последвало санкциите от множество юрисдикции, включително Австралия и Канада, както и Обединеното кралство. Въпреки че нито Алекперов, нито "Лукойл" са били обект на санкции от ЕС, компанията е под санкциите на САЩ от 2014 г.

През септември председателят на "Лукойл" Равил Маганов падна от прозореца на московска болница в същия ден, когато Путин беше на посещение там, за да отдаде последна почит на Михаил Горбачов, който почина малко по-рано. Компанията каза само, че той е "починал след тежко заболяване".

"Вероятно може да се заключи, че сегашното управление ще бъде още по-свързано с Кремъл", казва Аднан Ватансевер, старши преподавател и енергиен експерт по Русия в Кралския колеж в Лондон.

"Лукойл" отхвърли да бъде под влиянието на която и да е държава, като каза в изявление: "Лукойл" е международна частна компания без държавно участие. Тя не участва в никакъв политически процес в която и да е държава, в която присъства."

Скривайки се на видно място

Ясно е, че "Лукойл" се третира по различен начин от неговия държавен съперник "Роснефт", който беше засегнат от забрана на ЕС за дългово финансиране и чийто изпълнителен директор Игор Сечин е под санкциите на ЕС като "един от най-влиятелните членове на руския политически елит".

Докато големите руски енергийни компании са обект на вътрешни дискусии в ЕС относно санкциите, "в момента нямаме такива дебати" за "Лукойл", казна дипломат от страна от ЕС, участващ в такива разговори. Втори дипломат потвърди, че преговорите за "Лукойл" са в застой.

Лобисти от руски субекти бяха отстранени от регистъра за прозрачност на ЕС и официално им беше забранен директен достъп до институциите на блока, но "Лукойл" все още присъства непряко. Компанията е част от най-малко три асоциации-членки на ЕС, според регистъра за прозрачност на Комисията, най-известната от които е FuelsEurope, лобистката група в индустрията.

Мениджърът по комуникациите на FuelsEurope Ален Матурен потвърди, че "Лукойл" все още е част от органите за вземане на решения на групата, участва активно в работните групи по политиката и внася редовен членски внос.

Но той добавя, че компанията е била "изключително дискретна" след нахлуването на Русия и "не се е опитвала да се възползва от това, че е член, за да прокара нещо напред", свързано с войната. След като "Лукойл" публикува изявлението си през март, няма "по-нататъшни дискусии" за стартиране на компанията от лобито, казва Матурен.

"Комисията няма никаква роля в начина, по който външните организации избират да развиват своето членство", обяснява служител на ЕС, добавяйки: "Правилата са ясни – само регистрирани представители на интереси могат да се срещат с нашите ключови лица, вземащи решения, и такива срещи се публикуват онлайн."

"Лукойл" заяви, че "се ангажира в диалог с държавните актьори в страните, в които извършва дейност, изключително по въпроси, свързани с основния бизнес, екологични и социални аспекти от него, и енергийна сигурност" в съответствие със закона.

Добре усъвършенствана стратегия

Преди войната "Лукойл" беше добре позициониран на пазара на ЕС, притежавайки три големи рафинерии в Италия, България и Румъния и 45% дял в друга в Холандия, стотици бензиностанции от Румъния до Белгия и печелившо базирана в Женева търговско подразделение, наречено Litasco.

Но този бизнес се промени, когато започна войната.

Бивш служител на Litasco описва пред "Политико" как на 24 февруари сега бившият главен изпълнителен директор на търговската компания Назим Сюлейманов "дошъл на търговския етаж и произнесъл реч, казвайки: "Ще бъде тежко време, но фирмата премина през бурните 90-те години в Русия, а това ще бъде по-малко трудно".

Litasco беше "дълбоко засегнат" от войната, тъй като банките изтеглиха кредитните си линии, което създаде зейнала ликвидна криза, каза вътрешен човек."Лукойл" беше принуден да отдели "1 милиард долара или повече", за да изчисти задълженията на своя търговски клон. Сега компанията търгува само с руски продукти от изкопаеми горива и обмисля преместване на пълен работен ден в Дубай, добавя той.

Служителят в крайна сметка напуска, като казва: "Не искам да работя за държава парий" и добавя, че повечето служители в Швейцария също са напуснали.

"Лукойл" е едно от най-известните руски търговски представителства в Европа благодарение на своята верига от бензиностанции, украсени с червеното лого на компанията. Тази дейност също беше обект на критики.

Неправителствената организация Promote Ukraine изпрати протестиращи до бензиностанциите на Лукойл в Брюксел, за да повиши осведомеността за руските връзки. "Като цяло потребителите дори не знаеха, че това е руска компания", казва Оксана Булда, активист от неправителствената организация, добавяйки, че щом хората разберат, мнозина са казали, че ще спрат да се зареждат от "Лукойл".

"Ние нямаме нищо общо с това, което се случва в Украйна", отговаря на свой ред собственикът на станция на "Лукойл" в Брюксел, като добавя, че бизнесът му до голяма степен не е бил засегнат от войната. Въпреки това собствениците на бензиностанциите плащат възнаграждения на "Лукойл".

Собственикът казва, че не смята да сменя марката, което би било трудно поради споразумение за франчайз. "Това е добра възможност", споделя той.

Кампанията срещу "Лукойл" имаше известен успех; белгийският град Льовен през септември отне лицензите на местните бензиностанции.

Бизнесът с рафинериите също претърпя удар. Този месец "Лукойл" продаде сицилианската си рафинерия ICAB под натиск от страна на италианския премиер Джорджия Мелони, която беше подготвила планове да я постави под държавно попечителство, ако не бъде продадена.

Съобщава се, че "Лукойл" обмисля продажба на своята рафинерия и в Румъния.

Българското изключение

Позицията на "Лукойл" е най-сигурна в България, където дълго време оперира като квазимонополист с огромна политическа власт.

Компанията „често се смята за инструмент за канализиране на геополитическия дневен ред на Кремъл поради своите "мощни мрежи на влияние и монополна позиция" в страната, на мнение е Ивайло Мирчев, български депутат от либералната партия "Демократична България".

Когато страните от ЕС миналата година се съгласиха да забранят вноса на руски суров петрол по море, считано от 5 декември, България се бори упорито, за да спечели двегодишна дерогация, която "бе предоставена, за да се гарантира сигурността на доставките" на страната, казва служител на ЕС.

Владимиров нарече освобождаването "нарушение на законодателството на ЕС за конкуренцията", което ще увеличи печалбите на "Лукойл" и добави: "През последните две десетилетия Лукойл олицетворява завладяването на държавата в България."

Бургаската рафинерия на "Лукойл", която осигурява 50% от потреблението на гориво в България и представлява 10% от БВП на страната, ще бъде "златна мина", след като санкциите на ЕС срещу руските рафинирани продукти влязат в сила на 5 февруари, казва Юджийн Линдел, ръководител на рафинирания продукти на енергийната консултантска компания FGE.

Горивата и петролните продукти обаче са предназначени за вътрешния пазар и могат да се изнасят само за Украйна. Владимиров каза, че Лукойл продава 32 000 барела газьол - вид дизел - на Украйна на ден и предупреди, че има "много висок риск" от контрабанда към други страни от ЕС. "Лукойл" отговори: "Компанията не проследява къде отиват нейните продукти, след като бъдат продадени."

Но и в България времената за "Лукойл" се променят.

Българският парламент прие закон, който позволява на правителството да поеме контрола над бургаската рафинерия в случай на заплаха за националната сигурност. Въпреки че "може да се твърди, че това... е намалило значително властовата позиция на "Лукойл", обяснява Мирчев пред "Политико", правителствената инициатива за контрол върху рафинерията е "най-консервативният възможен подход" със сложно изпълнение.

През ноември "Лукойл" сключи сделка с правителството да прехвърли счетоводството на своите български операции от Швейцария в България и да започне да плаща по-високи данъци в страната. През 2021 г. Лукойл е платил едва 3,5 млн. лв. (1,8 млн. евро) данъци, докато тази година правителството очаква между 600 млн. лв. и 700 млн. лв.

В крайна сметка ще бъде трудно за "Лукойл" да запази европейските си активи в средносрочен план, на мнение е Александра Прокопенко, независим анализатор и бивш служител на Руската централна банка.

"Петролните компании са огромни данъкоплатци в Русия и не смятам, че европейските клиенти и европейските власти ще толерират, че компания с руски корени прави печалби в Европа и след това плаща данъци в Русия … това е невъзможно", каза тя. "Аз не съм сигурен, че Лукойл може да остане в Европа, без да отреже руските си корени."